Неадекватност без граници

Обърканите действия на Корнелия Нинова носят само негативи за БСП

32899

От години се говори, че Корнелия Нинова е най-подходящата председателка на БСП, като основна опозиционна партия на ГЕРБ, а може да се каже и единствена парламентарна опозиция, защото с една съществена част от действията си, помага на Хунтата да се задържи на власт. Въпреки абсолютното си несъгласие с подобна теза, не мога да отрека, че тя има своите много дълбоки основания. Най-хубавото качество на Нинова е честността, тя е първият честен лидер на БСП след Жан Виденов. Агент Гоце, СерГЕЙ и Мишо Михов бяха лидери на Столетницата помежду им. Най-гнусният от тях все още продължава да върти интриги с идеята за триумфално завръщане на поста „председател на БСП“. Точно този мръсник стана причина и за оставането на власт на Буци с неадекватното си поведение по време на правителството на Пламен Орешарски. Ако този СерГЕЙ не беше толкова корумпиран, сексуално зависим, психически нестабилен и с такъв пиетет към властта отдавна щяхме да сме забравили за Буци. В желанието си за лично обогатяване, СерГЕЙ и неговата Моника (известна с фамилията Станишева, а преди това Йосифова, а още преди това като Янова) не можеха да попречат на апетитите на други за богатство и власт, като например Пеефски. Това огромно туловище искаше да стане шеф на ДАНС и това му желание следваше да бъде удовлетворено, за да може и Станишев да краде, както и да подържа свитата си от азермеликовци в държавните бордове. Разбира се, послушните депутати от БСП гласуваха за Пеефски, а сред тях бяха Корнелия Нинова и Мая Манолова, които днес усилено се борят със статуквото и Хунтата.
Въпреки тъмните си петна в биографията, Корнелия Нинова направи изключително позитивни неща в борбата си с мафията:

  • създаде „Визия за България“, която въпреки някои малки, но и големи недостатъци, на практика е единственият програмен политически документ от такъв мащаб и колкото и критики да има към него не може да остане непризнат факта, че такъв е създаден и освен това е единствен в българската политика (такива опити правеше Жак Сегела със СДС за изборите през м. юни 1990 г.)
  • в предизборната кампания за парламентарните избори през 2021 г. БСП имаше най-добрия лозунг „С грижа за хората“. Отдавна в света не е имало толкова добър слоган на политическа кампания. Другият, за който се сещам е на британската Лейбъристка партия под ръководството на Джереми Корбин (For the many, not the few). Мотото на БСП беше умело съчетано с предизборната й програма, където наистина се забелязваше акцент „с грижа за хората“. Предизборната програма на БСП беше съкратен, но и подобрен вариант на „Визия за България“, в която се забелязваха много от белезите на програма (като жанр) и средствата за тяхното постигане. Имаше и много реализъм в предложенията
  • Корнелия Нинова единствена представи 100 дневна програма на своето правителство, където беше предвидила изключително добри и навременни мерки (не и в съдебната система обаче, която е крайъгълен камък за демонтиране на статуквото). Въпреки посочените съществени недостатъци идеите й за борба с пандемията, ваксинацията, икономическите мерки и институционалното възстановяване заслужават адмирации. Слоганът „С грижа за хората“ също много успешно пасваше и на 100-дневната програма.

Наред с многото положителни неща, които прави Корнелия Нинова, част от тях инспирирани от демокрациите от западен тип, тук не намериха никакъв отклик в диктатурата от байганьовски тип, председателката на БСП извърши и няколко безкрайно глупави грешки:

  • кампанията й остана затворена и се водѝ предимно от нея. БСП има достатъчно потенциал и специалисти, които да комуникират с гражданското общество и да артикулират идеите си. Кампанията на БСП беше направо вяла
  • лично Корнелия Нинова не можа̀ да отговори адекватно на критиките за липсата на номинация на президента Румен Радев за изборите през м. 10-11 на 2021 г. Наистина е твърде рано за това, наистина времето за това е след парламентарните избори, наистина решението трябва да се вземе от националното ръководството на партията, а не еднолично от лидера, но в обществото много ясно витаеха съмненията за конфликт между Нинова и Радев, които Нинова никак не успя да разсее. Въпреки няколкото опита на Корнелия (вкл. използвайки случая с консултациите с президента за дата на изборите), Нинова не успя да убеди обществото в искреността си (тя има проблем с това и то не за друго, а защото наистина е неискрена). Тази стигма не беше заличена в предизборната кампания, а това със сигурност донесе негативи на БСП, която не успя да влезе в ролята на „протестна“ партия, а по-скоро изглеждаше като партия на статуквото. За разлика от Румен Радев, който е нещо като знаме на протестърите. Гъвкавият лидер трябваше да заличи стигмата с подкрепата на Румен Радев за следващ президентски мандат, отстрани това изглежда лесно изпълнимо, а неизпълнението намекваше за нещо нечисто, което даваше сила на кампанията, водена от опонентите на БСП (отвън и отвътре)
  • напускането на парламентарната зала 2 год. по-рано (през м. февруари 2019 г.) беше правилно, но вътрешните врагове на Корнелия използваха ситуацията да я дискредитират. Тя се чудеше как да се върне обратно и когато й бе дадена тази възможност, го направи с дъх на облекчение. През горещото лято на 2020 г. Нинова трябваше категорично да напусне XLIV Народно събрание, като имаше значително повече основание за това от 2019 г., но нито смелост, нито далновидност, нито решителност й достигнаха да го направи. Така БСП се заяви като партия на статуквото и антипротеста, което сега й изигра много лоша шега (беше се подготвила за 1-ва политическа сила, а се класира 3-та)
  • излъчването на Корнелия Нинова е по-скоро на кротост, примиреност и послушание. Няма и следа от онзи боец, който ще се бори с Хунтата. Хора с много по-малко ресурси, го правят много по-успешно. Мая Манолова почти без никакви ресурси успява да проникне с пискливите си заявления в медиите на мафията и да отправи „горещи“ послания за промяна към публиката. Христо Иванов извърши много хубави граждански акции, като тази за Росенец заслужава най-голямата похвала. Слави Трифонов също се изживява като „лошото момче“, което ще събаря системата, а публиката му вярва. И тримата са много свързани със системата и много са се облажвали от нея (не важи в такава степен за Христо Иванов, колкото за другите двама), на техния фон Корнелия Нинова изглежда като оглеждащ се и ослушващ се лалугер, който се чуди накъде да хване
  • най-големият недостатък на Нинова е в хитруването. Не успя да скъса с близкото минало на БСП и най-вече със станишевото наследство на корупция, игрички със задкулисието, измами, кражби и много други нелицеприятни неща, както и много други, свързани с хора като Свинаря от Пловдив и т.н. Нинова се боеше, че нарушаването на желязното правило на Партията – да не се говори за недостатъците на лидерите и въобще на изтъкнатите социалисти, защото те са перфектни и нещо като „партийни богове“, ще й донесе отлив на избиратели. Е, Корнелия постигна отлива, но недостойно, а колко по-достойно щеше да бъде честна с членовете си, избирателите си, а и с цялото общество.

Поредната грешка на Нинова е безусловната подкрепа за партията на Слави Трифонов („Има такъв народ“). Това е един твърде неясен политически субект, за да може така пламенно да се подкрепя. Слави може да предложи за премиер Пеефски или Доган, тогава Корнелия ще ги подкрепи ли? Трябваше Нинова да направи някакви уговорки, че би подкрепила Слави, ако заявката му е анти-Хунтата и решителна за смяна на системата.

Бележка на автора, 13.4.2021 г.: БСП прецизира позицията си и не предлага вече безусловна подкрепа на „Има такъв народ“.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here