Последни преди, последни след Борисов

Сравняването на България с останалите държави недвусмислено сочи, че управлението на Бойко Борисов е съсипало държавата

44877

Следизборните лъжи на отиващата си партия ГЕРБ са по-големи от предизборните, което е поредният парадокс, опровергаващ старата българска мъдрост за най-широкото разпространение на лъжи – след лов и преди избори. Автопохвалите на Тирана, излъчвани единствено от някакъв бункер или джипка, винаги в много тясна „семейна“ среда, преминаха всякакви граници на малоумното себеоценяване, и разбира се, изкривяваха по недопустим начин реалността.
Катастрофалното управление на Сергей Станишев докара Диктатора на власт. При напускането на властта Сергей разказваше наляво и надясно какви чудеса направил с България, но тъй като не успял да ги обясни на народа, безславно паднал от власт. От друга страна, за неговата държанка Моника Йосифова, се разказваше как била най-великият пиар специалист на всички времена и затова прибрала няколко десетки милиона от държавната хазна, но пък не успяла да помогне на сбъркания си любовник Сергей, да обясни красотата на неговото управление. Така се получава хем сме имали най-доброто управление, направило най-великолепни неща, хем то е плащано десетки милиони на най-добрата пиарка, хем народът останал неразбрал за всичко това. По същото това време Европейският съюз (ЕС) беше спрял еврофондовете за България, тъй като при Станишев се ширеше страхотна корупция, която започваше от него самия. Да, при Станишев беше много по-зле. Той твърдеше, че е направил чудеса, но не можеше да назове нито едно. Сега същото се твърди от Борисов, но поне той ги назовава – метро и метростанции, магистрали, пътища, детелини и др. Бойко се сравнява с всички предишни, но най-любими са му Станишев и Орешарски. Това наистина са гибелни управления, но сравняването с тях не може да те извиси кой знае колко. Да си по-добър от най-лошия не е никакъв атестат за собствените ти възможности.

Отправно тяло

В първите часове по механика в училище, по предмета Физика, се учи за отправното тяло. За да може да се определи скоростта, посоката и ускорението на всяко движение, трябва да има отправно тяло, по което да съдим за всичко това. Дава се глупавия пример за стоящите в едно влаково купе пътници, които не могат да разберат дали техният влак е потеглил или съседният, защото нямат отправно тяло, което да им позволи да си създадат представата за това.
Възможно е отправното тяло да е самият обект и това е най-любимото сравнение на българските политици, защото могат да крещят с пълно гърло какви успехи са постигнали, тъй като се сравняват с предходни правителства. Този рефлекс е останал от комунизма, когато беше избрана една година (1939 г.) и спрямо нея диктаторите на пролетариата отчитаха напредъка си. В онези мрачни години, а и сега, са забранени сравненията с външни отправни тела, които биха могли да дадат истинска представа за посоката, скоростта, ускорението на съответната страна. Бойко Борисов напълно избягва подобни сравнение и се хвали само с показатели, касаещи конкретно България (кредитен рейтинг и др. такива). По-широкият план автоматично ни праща на последното място, където стоим от десетилетия.
За тези 10-ина години управление на ГЕРБ, България не можа̀ да се отлепи от дъното, дори влоши някои от най-важните показатели. Например:

  • по свобода на словото, Борисов пое от Орешарски 87-мото място през 2013 г. в класацията на „Репортери без граници“ и успя да ни постави през последните си 3 год. на 111-то място
  • по отношение на смъртността, Борисов поема България от Станишев през 2009 г. при 14.808‰, а я оставя през 15.433‰ за 2019 г. (давам данните за тази година, защото тя е преди пандемията от Ковид-19, т.е. „успехите“ на Борисов са без да се включва смъртността от SARS-CoV-2)
  • пак по отношение на смъртността, преди Борисов България е на 9-то място в света (2008 г.), а през 2018 г. печели „златото“ – 1-во място в света по смъртност1
  • мястото на България по някои важни икономически показатели като брутен вътрешен продукт на глава от населението, минималната и средната заплата, преди Борисов беше предпоследно в ЕС, а след него – твърдо последно (преди на последно беше Румъния, но когато Борисов управляваше България, северните ни съседи ни задминаха убедително).

Видно от посоченото, България е загубила много време в управление от некомпетентни и некадърни политици. Дори не искам да сравнявам тежкото положение на страната ни по други демократични показатели (освен по свобода на словото), като индекса на корупцията, изчисляван от „Прозрачност без граници“ или класацията на „Фридъм хаус“, защото те ще ни покажат абсолютно същото. Дали ситуацията ще стане по-тъжна или не няма толкова голямо значение. Важно е да се направи правилен извод, а той единствено може да е: управлението на Бойко Борисов и лидерската му партия е бездарно, корумпирано и много неуспешно.

Годините на застоя

Застоят е характерен за късното социалистическо общество. Такъв се наблюдава у нас. Показателите са липса на динамика в световните класации, разгледани по-горе . В смисъл липсата на придвижване в тях на България, освен падане в положителните и изкачване в отрицателните, докато има страни с чувствителни подобрения, разбира се, има и страни с чувствително влошаване. България не е нито една от двете, но по-лошото е тоталната липса на елементарен напредък, докато властта триумфално ни съобщава под съпровода на фанфари за небивалите си успехи. Това състояние е психотично и колкото по-малко хора му се поддадат – толкова по-добре.
Борисов и неговото семейство непрекъснато се хвалят как от I клас много успешно са преминали във II, III, IV и т.н., но забравят да споменат, че България е последна по успех в класа. Освен това всички останали ученици, по успех преди нас, също са преминали в горен клас. Това не е никакъв успех за нас и хвалбите и фанфарите са повече от неуместни.
Повечето политици, които са срещу Борисов, се опитват да омаловажат постиженията му, което хвърля в смут населението и не им вярва. Наистина има построени някакви пътища, магистрали, метро и опитите да се представят като свлачища, „срутища2“ и „ремонт на ремонта“ не може да убеди на върлите фенове на Вожда. По-добре е да им се каже истината: каквото и да е направил Борисов, другите страни са направили много повече. Неговите хвалби не са нищо повече от байганьовски хвалипръцкания, поел е държавата, когато е била на последно място и сега я оставя пак там.

Бележки

  1. Данните по тази и предходната точка са на Световната банка по показателя Death rate, crude (per 1000 people)
  2. Книжовният български език не познава такава дума. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here