Демократични истински лъжи

Демократична България залъгва българските избиратели с някакви половинчати реформи, които ще доведат единствено до мимикрия

42344

Най-накрая Демократична България се намърда в парламента и наистина започна да внася законопроекти, както обещаваше в предизборната кампания. Може би една част от обещанията се изпълняват с повече страст от други. Някои от предложенията изглежда ще затвърдят обвиненията на кафявите медии, че те са „Разградската десница“ (компилация между популярното им име, създадено от някакви лидери на мнение – „градска десница“ и олигархът от Разград – Иво Прокопиев, наричан още „разградският гризач“). В предизборната кампания десницата създаваше погрешното впечатление, че иска да разтури модела, но вече влязла в парламента, започна да изпълнява поръчките на спонсора. Бухалката на Хунтата, каквато беше КПКОНПИ1, щяла да се раздели на 2 части, добре познатите КОНПИ и КПУКИ. КПКОНПИ в момента се оглавява от одиозния Сотир Цацаров, който наистина трябва да влезе в затвора за дейността си като главен прокурор, от една страна, а от друга, се прочу с вдигането на запора върху акциите на Виваком, наложен от КПКОНПИ, за да услужи на Пеефски при продажбата на телекома, т.е. има грехове и след напускането на Главна прокуратура. Предложението за изхвърлянето на Цацаров е повече от добро, но не може да бъде наречен топ приоритет, какъвто е свалянето на Мола Рам Гешов, където експедитивността на Христо Иванов се е позагубила. Напълно съм съгласен, че „разправата“ с Цацаров е по-лесна, но тази с главния прокурор е значително по-важна. А точно там се тръгна по най-дългия път, с промени в Конституцията, като внесените промени са само с подписите на членовете на парламентарната група на Демократична България. Това не е процедурно нарушение, но е прецедент (обикновено се събират необходимите подписи за внасяне на промени преди посещението на деловодството, а не се прави обратното – внася се законопроекта в деловодството и там се изпращат желаещите да го подкрепят). Избраният подход не е неправилен, но е нетрадиционен, защото де факто е продиктуван от формалното изпълнение на предизборно обещание, без да се търси някакъв истински резултат, а само замазване на очите. Така Демократична България ще надуе фанфарите за изпълнение на предизборните обещания, но няма да отчете резултат заради други причини (недостатъчен брой депутати или отказа на мафията да подкрепи реформите им). Добрите политици би трябвало да изпълняват обещанията си и без да имат мнозинство в парламента, достатъчна е мъдрост, гъвкавост и вещина, за приобщаване на други. Мола Рам Гешов създаде собствена преторианска гвардия от „Бюрото за защита на свидетели“ и тази срамна постъпка лесно може да се анулира от парламента, но не се предприема нищо в тази посока2. Опитват се да ни нарисуват картината как цяла Демократична България седи на депутатските банки и се чуди как да въплъти в дела исканията на протеста и на първо време погва предния главен прокурор (Цацаров), защото те бяха за оставка на главния прокурор, а сегашният трудно ще бъде сменен. Това неистово желание на десницата да се съобрази с гражданското общество, ще намери израз в изхвърлянето на някакъв главен прокурор, но бивш. Това че Прокопиев има проблеми със запорирано имущество от КПКОНПИ и никакви с Главна прокуратура, е напълно случайно. Следователно, истинската причина за липсата на действия срещу Мола Рам Гешов не са трудностите за Разградската десница, свързани с процедурата по отстраняване на главен прокурор, защото той не ги интересува толкова, а липсата на непосредствена заплаха за Иво Прокопиев от тази посока. Такава обаче е запорът на имуществото на противния разградски олигарх, направено от КПКОНПИ, затова десницата форсира реформите в Антикорупционния орган, а не в Главна прокуратура.
Две са силно издайническите решения за покварата в Демократична България – избирателната система и съдебната реформа.

Лошата мажоритарна система

Въпреки непрестанно рисувания от десните партии апокалипсис като пряко следствие от мажоритарната избирателна система, финансираната в много голяма степен от САЩ „разградска десница“ никак не забелязва, че в страната на донора цъфти точно онази свръх опасна избирателната система, без обаче там да настъпва свършека на света. Нещо повече същата „проблемна“ система се наблюдава и във Великобритания, а и във Франция, където дори е в 2 тура. Това са 3-те държави дали най-великите теоретици на съвременната демокрация3. Мажоритарната система е системата на личностите, а пропорционалната – на партиите. Великите демокрации и въобще великите нации винаги са разчитали на велики личности, защото не съществува такова нещо като велика партия, а тези, които са с претенции за това завършват обикновено с Нюрнбергски процес или със сгромолясване на Берлинска стена върху им. И двете системи имат своите плюсове и минуси, но най-характерните особености са:

  • в основата на пропорционалната или партийно-листовата система стоят партиите, които са организации, борещи се за различни идеи, независимо от тяхното поле – политика, икономика, социално дело или други колективни интереси (напр. професионални); при тях не се предполага особено силна връзка с личности, но съществуват и лидерски партии, които по същество са малформации (в България такива са: ГЕРБ с лидер Бойко Борисов, Атака с лидер Волен Сидеров, Воля с лидер Веселин Марешки, НФСБ с лидер Валери Симеонов, имаше и НДСВ с лидер Симеон Сакскобурготски, сигурно има и други). Като всяка организация, партиите имат свое ръководство и традиции, в което се изразява тяхната сила и слабост. Важно е да се акцентира върху факта, че контролът върху партиите е по-лесен, защото необходимото и достатъчно условие е контролиране на ръководството им, а в някои новообразувания – единствено лидера им
  • в основата на мажоритарните системи стоят личностите с всички произтичащи от това плюсове и минуси. Важно за отбелязване е практическата невъзможност за контрол върху механичния сбор от много такива личности, но и по-трудно е постигането на съгласие между тях. Всяка личност има свои приоритети, подчинени единствено на собствената им съвест, което е препятствие пред защитата на групови интереси или идеи
  • има и смесени системи, които са хибриди между горните две, но на практика не съществува такава, която да притежава предимствата на едната и да е напълно лишена от недостатъците й. Извличане само на предимствата е невъзможно, още повече в различните ситуации плюсовете и минусите се сменят.

При формирането на XLV парламент, запитан от журналисти за отношението към мажоритарната избирателна система, предвид намеренията на Демократична България за преговори с „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, чиято основна цел е изпълнението на резултатите от референдума, Христо Иванов отговори: „не, не сме съгласни с тази система, бихме предложили засилване на мажоритарния елемент в съществуващата (пропорционална)“. Преди години най-добрата метафора по този повод бе измислена от учителя Валери Найденов – „все едно да си поръчаш момиче на повикване (call girl), а да ти изпратят мъж с женствен елемент“. Гениалната метафора на най-сериозния апологет на мажоритарната избирателна система с абсолютно мнозинство в 2 тура за България, много точно отразява предложението на Христо Иванов. Един от най-важните елементи от избирателните системи е процедурата по издигане на кандидатури в избирателните райони. При мажоритарната избирателна система, се самоиздигат личности за едномандатни избирателни райони, а при пропорционалната – партиите издигат множество кандидати за многомандатни избирателни райони (т.нар. ‚партийни листи‘). С други думи, при първата всеки сам издига кандидатурата си без задължително да търси съгласието на партийното ръководство. По този начин ярките личности „принуждават“ партиите да ги подкрепят. Например: Костадин Паскалев има много привърженици в Благоевград и е напълно по силите му да издигне кандидатурата си в някой от евентуалните едномандатни райони, без съгласието на централното ръководство на БСП. Така Корнелия Нинова е изправена пред дилемата да подкрепи Паскалев или да издигне собствена кандидатура на неин паж, но подобно действие ще раздели левите гласове на 2 части и така и двамата кандидати рискуват да спечели десният, тъй като в района се печели само един-единствен мандат. Мъдростта налага на Корнелия да подкрепи Паскалев като кандидат на левицата, макар той да е непокорен член и да не е неин близък, но по този начин ще консолидира левите гласове и шансовете да спечели единственото място в района нарастват. Както се казва Корнелия „ще го подкрепи с отвращение“. При мажоритарната избирателна система силните личности сами предизвикват подкрепата на партиите си, защото в едномандатните избирателни райони важи „всичко или нищо“ (печели само един кандидат). При втория тип избирателна система, номинирането става от партийното ръководство. Например: бургаската партийна организация на ГЕРБ никога не би издигнала Любен Дилов-син за водач на листата за областта, защото той е нещо като емблема на продажността, слагачеството и лупингите, но тъй като е фаворитка на лидера Бойко Борисов, той е наложен на местната структура. Резултатът беше потресаващо нисък за ГЕРБ4, но кой се трогна от това? Избирателите на ГЕРБ в Бургас гласуваха с отвращение за водач на листата Дилов-син, а лидерът Бойко Методиевич и неговата бургаска избраница се радваха на любовта си. Тоест, при мажоритарната избирателна система неподходящият кандидат предизвиква отвращение в ръководството на партията си, а при пропорционалната система неподходящият кандидат предизвиква отвращение в избирателите. Изглежда ми по-добре отвращението да се изпита от малцината лидери отколкото от избирателите.
В партийно-листовата система не може да попадне кандидат-депутат без съгласието на ръководството си, което пък е основно предимство при мажоритарната избирателна система, където кандидатурата всеки може сам да издигне, без да се налага да се подмазва на партийните си шефове. Именно поради тази причина казвам, че Христо Иванов разпространява лъжи за въвеждане на „по-голям мажоритарен елемент“ в пропорционална листа, защото имената там пак ще се определят от ръководството на партията, т.е. в тази листа е абсолютно невъзможно да попадне нехаресван от ръководството кандидат. Желанието за контрол върху дадена организация или дори цяла държава е много по-лесно изпълнимо при пропорционалната система, защото в крайна сметка този процес се свежда до контрол на няколко партийни ръководства. Затова великите държави задължително имат мажоритарна избирателна система – така контролът е в ръцете на избирателите им, а не в някакви камарили, които лесно могат да бъдат превърнати в кукли на конци.
Обвиненията за намеса на президентските избори в САЩ през 2016 г. (спечелени от Доналд Тръмп) срещу Русия включват грандиозно разпращане на фалшиви новини чрез социалните мрежи, което така и остана не съвсем доказано. Мащабите на руската атака бяха невъобразими, защото тяхната цел беше невероятно мнозинство от избиратели, защото там те решават кого да изберат. В България, Русия е закупила няколко партийни ръководства (партиите са известни като „русофилски“) и така много по-кротко и много по-тихо управлява цялата държава (тук системата е пропорционална и „спечелването на сърцата“ само на няколко партийни ръководства е напълно достатъчно за контрол върху цялата държава). Изпълняването на руските желания от България е повече от очевидно, въпреки „евроатлантическата“ ни ориентация. За доказателство ще посоча изпълняването на всички техни мегапроекти и особено „Турски поток“, „Балкански поток“, „Южен поток“ или както и да се нарича този паток. Разликата в мащабите на 2-те руски схеми на влияние не е заради големината на държавите, а заради големината на целта. В САЩ това са десетки милиони избиратели заради мажоритарната система, а в България са 10 души, заради пропорционалната система.

Поради посочените причини грантоедите, които служат на финансиращия си орган, ще се борят със зъби и нокти за пропорционалната избирателна система, защото контролът върху малцина позволява управление на мнозина. Любовта към партийно-листовата система не е монопол на десницата, левицата също получава шифрограми от Москва да не подкрепя избирателни системи, които биха затруднили контрола й и БСП „съвестно“ следва инструкциите.

Добрият Висш съдебен съвет

Втората напълно малоумна промяна, предлагана от Демократична България, е промяната в съдебната власт. Там отново имаме свръхлъжливо изявление на Христо Иванов, който предлага намаляване на ВСС5 на 15 души (от 25 сега), при следните квоти: 10 души се избират от съдиите, а 5 от парламента. Петимата, казва Иванов, „за да има някаква връзка с гражданското общество“. При подобно структуриране на ВСС, парламентарната квота е единствената, която прави някаква връзка между самозабравилите се магистрати и обществото, но тя се засилва не чрез намаляването й, а точно обратното – чрез увеличаването й ведно с промяна на мнозинството, което я излъчва. Тоест, по-голяма парламентарна квота, но избирана с по-голямо мнозинство от парламента (например квалифицирано – 2/3 или дори специално мнозинство – ¾). Единственият сигурен ефект при намаляването на парламентарната квота е намаляването на връзката с гражданското общество. Третата власт в една демокрация (съдебната) не може да е някакво тайно общество, затворено като секта или като масонска ложа. Гражданското общество трябва активно да участва в баланса и контрола на тази 3-та власт, иначе се получава ‚путинова демокрация‘.

Отново ще разгледам най-демократичната държава (САЩ), която щедро спонсорира разни грантоеди тук, точно тези, които предлагат безумията за ВСС. Връзката на съдебната система с гражданското общество се осъществява от избрани от самото него органи – президент и Сенат. Президентът е този, който номинира съдиите (върховни и апелативни), има двустепенно утвърждаване – от сенатската комисия по правосъдие и от пленарната зала на Сената, след което се назначават с указ на президента, който може да откаже да назначи съдията, въпреки номинацията, защото изслушването в сенатската комисия по правосъдие е публично и там понякога излизат наяве сериозни недостатъци на кандидата, който, в крайна сметка, президентът може и да не назначи. В различните щати действат различни правила по избор на ръководители на отделните съдебни окръзи или съдилища, като най-често те се избират или директно от избирателите, или от щатската легислатура или има някаква комбинация между губернатор и щатска легислатура. За да си улесня задачата ще разгледам образователното ниво само Върховния съд на САЩ, който е 9-членен, започвайки с председателя:

  1. Джон Робъртс – магистър и д-р по право от Харвард (3-ти в общата класация на престижните университети в света)
  2. Кларънс Томас – бакалавър по изкуствата на Колежа на Светия кръст, д-р по право от Йейл (8-ми в света)
  3. Стивън Брайър – бакалавър по изкуствата на Станфорд, бакалавър на Оксфорд (1-ви в света) и бакалавър на Харвард (3-ти в света)
  4. Самюел Алито – бакалавър по изкуствата от Принстън (9-ти в света) и д-р по право от Йейл (8-ми в света)
  5. Соня Сотомайор – бакалавър по изкуствата Принстън (9-ти в света) и д-р по право на Йейл (8-ми в света)
  6. Елена Кейгън – бакалавър по изкуствата от Принстън (9-ти в света), магистър по философия от Оксфорд (1-ви в света), д-р по право на Харвард (3-ти в света)
  7. Нийл Горсич – бакалавър на Колумбийския университет, д-р по право на Харвард (3-ти в света), д-р по философия на Оксфорд (1-ви в света)
  8. Брет Каваноу – бакалавър по изкуствата и д-р по право на Йейл (8-ми в света)
  9. Еми Кони Барет – бакалавър по изкуствата на Колежа Роудс и д-р по право на Университета Нотр Дам (170-то място в света).

Видно от горната класация всички съдии са получили образованието си в най-престижните университети в света, като те не излизат от Топ 10 (с изключение на набързо назначената Еми Кони Барет преди загубата на изборите от Тръмп). Всички имат докторска степен по право (с едно изключение, който пък има 3 степени на завършено висше образование, вкл. такова и в най-престижния университет в света). Трябва изрично да посоча, че докторската степен само на един от тези върховни американски съдии е много повече от докторските степени на 1000 български доктори по право. Разглеждането на следващото (по-ниско) стъпало от американската съдебна система не променя чувствително картината относно квалификацията на съдиите, защото всички те са предимно класни юристи. Вмъкването на няколко души, завършили университети извън Топ 100, не може да промени факта на яркото съществуване на много елитна юридическа прослойка в САЩ, като това първо е традиция и второ е създадено от достатъчно много поколения6. Всичко това недвусмислено ни сочи, че в САЩ съществува една много ясно изразена и оценена по обективни критерии съдийска прослойка от висококвалифицирани, високообразовани и много подготвени специалисти. Моралните качества на съдиите в САЩ са безупречни, защото гражданското общество им ги е налагало в продължение на столетия. Ситуацията е аналогична и в другите демокрации – Великобритания, Франция, Германия. У нас няма никаква идея за такава прослойка, повечето ни съдии са ултранекомпетентни и завършили престижни университети като Милиционерска академия, Югозападен университет, Великотърновски университет и т.н. Дори най-престижният ни университет (Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – СУ) е извън Топ 1000 на престижните университети в света и дори само в класацията по право пак не може да попадне там7. Вече повече от десетилетие, в специалността „право“ на СУ се приема всякаква сволоч, дори напълно неграмотни, а от учебната 2020/21 г. вече дори няма приемни изпити. Нещо повече, дори няма изпити по изучаваните предмети – едно значително количество от тях се вземат с ‚курсови работи‘. В САЩ приемът в училище по право се извършва задължително с много сложен за българските юристи тест, а даже за да съм съвсем точен – напълно невъзможен за нашенците изпит, който се нарича Law School Admission Test (LSAT). Българската юридическа мисъл е на отчайващо ниско ниво, нямаме нито интелигентни, нито подготвени съдии. В международните институции, където имаме квота, излъчените съдии са на най-ниското ниво в съдебните състави, защото са най-некомпетентни. В международни институции, където няма държавна квота – няма български съдия или юрист. Аз също като колегата, ще си позволя да перифразирам Николай Бердяев „в България няма интелигентни и образовани съдии, има само селяни“.
Третата власт е твърде важна, за да се оставя точно в ръцете на абсолютни неграмотници и илитерати, масово завършили забравени от хората и от Бога училища. Съдебната система е най-корумпираното звено в държавата ни с претенции за демократичност. При толкова огромен морален упадък сред съдиите не може да се разчита на тях за нищо свързано с чест и честност. Много често у нас се използва един глупав трафарет „съдиите не дават изявления, те говорят с актовете си“. Точно техните опуси са парад на аналфабетизма, некадърността, алогичността и слагачеството. При очевидната липса дори на нормална съдебна прослойка в България, стоварването върху плещите на тези непълноценни хора на толкова важна функция, е направо налудничаво. Демократична България по принцип има навика да говори много празни приказки. Знаменателно тяхно участие имаше на предизборните дебати по бТВ, където техен представител беше Велизар Шаламанов. Другите гости бяха Татяна Дончева от „Изправи се! Мутри вън!“, Цветан Цветанов от „Републиканци за България“ и Атанас Мангъров от „АБВ“. Тези дебати бяха емблематични и наистина трябва да влязат в учебниците по телевизионна журналистика (най-голямо впечатление на масовата публика направи скандала между Мангъров и Цветанов – лекарят нарече милиционера „шофьор“, а като връх в професионалната кариера на Цветанов, в нормална държава той назова позицията „директор на спортно училище“, а в ненормална държава като България, Цветанов дори бе станал министър). На същите тези дебати Шаламанов обяви, че Демократична България би се справила много по-добре от ГЕРБ с епидемията Ковид-19, защото би управлявала ваксинационната кампания много по-добре и със средствата на модерния мениджмънт. На тази чутовна глупост не можа̀ да издържи Мангъров и репликира: как ще управлявате нещо, което го няма? (големият проблем в България при ваксинирането срещу Ковид-19 беше недостигът на ваксини и при положение, че тях ги няма, никакъв велик „наномениджмънт“ не би могъл да реши нещо при съществуващия дефицит). Точно по същата схема Демократична България иска да повери една от 3-те важни власти в демокрацията на нещо, което го няма – интелигентна и образована прослойка съдии.

От всички предложения на Демократична България надничат „Разградският гризач“ и спонсорите. Жалко!

Бележки

  1. Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), преди това Комисия за отнемане на незаконното придобито имущество (КОНПИ), преди това КУИППД – Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност; КПУКИ – Комисия за предотвратяване и установяване конфликт на интереси; ЦПК – Център за противодействие на корупцията, известен още като БОРКОР (Борба с корупцията). Последната реформа на ГЕРБ беше механично събиране на КОНПИ + КПУКИ + ЦПК = КПКОНПИ.
  2. Днес, след публикуването на материала се оказа, че партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ е внесла законопроект за преместване на „Бюрото за защита на свидетелите“ към Министерство на правосъдието. Това действие потвърждава тезата на автора, защото толкова елементарна поправка се прави от ИТН, а не от Демократична България. {б.ред.}
  3. Разбира се, в основата на всичко е Древна Гърция, но теоретиците на съвременната демокрация са „родени“ именно във Франция и Великобритания, а по-късните и в САЩ.
  4. Спадът за ГЕРБ в бургаски многомандатен избирателен район (38%) е по-голям от този в национален мащаб (27%). Изчисленията са на база гласове, подадени за парламентарни избори през 2021 г. в сравнение със същите през 2017 г. Точните числа за ГЕРБ са: 2021 г. – 837707 общо и 44124 за бургаски избирателен район; 2017 г. – 1147292 и 70347 респективно.
  5. Висш съдебен съвет. {б.ред.}
  6. Не е натрупване на значения с „традиция“ и „много поколения“, защото в България сме свикнали да наричаме „традиция“, нещо което се е случило неколкократно и то в рамките на не много продължителен период от време, а в конкретния случай става дума за столетия при кратката история на САЩ.
  7. Като казвам „класация по право“, това стеснява кръга на университетите, защото се елиминират онези, които нямат подобна специалност въобще, но пък идват университети от задните места, които имат добро обучение по право.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here