Заличителят на всички съмнения

Във всеки нормален човек остава едно малко червейче, което го гризе, при тежките обвинения срещу друг, докато онзи не се появи по телевизията и не разсее всичко

16240

Днес в сутрешния блок на Нова телевизия, се появи широко обсъждания кандидат за всякакви министерски постове, а напоследък за вицепремиер и министър на вътрешните работи – Петър Илиев в правителството на Пламен Николов (Нова ТВ, предаване: „Здравей, България“, водещ: Виктор Николаев, заглавие: „Петър Илиев: Знам пътя си и продължавам напред1“, 09.8.2021 г., видеото тук). Появата на подобна твар по телевизията е довела до емезис2 всички зрители. Поведението на водещия Виктор Николаев беше относително добро. Много неща могат да се кажат за това потресаващо интервю на един психически неуравновесен, болезнено нарцистичен, дълбоко самоуверен, очевидно некадърен и измъчван от тежък когнитивен дисонанс рептил, но все пак ще започна с някакъв ред, различен от хронологичния. Въпреки автопохвалите и неразумно високото самомнение, интервюираният даде ясно доказателство за нисък професионализъм. Това стана във връзка с обвиненията в плагиатство, когато той заяви, че дефиницията за това нарушение, дадена в §1 т.7 от ЗРАСРБ3, която е: «„плагиатство“ е представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности». Цитираната разпоредба определя плагиатството в точно 2 хипотези, които следва да бъдат изпълнени в условията на алтернативност, за да се определи извършването на нарушението ‚плагиатство‘, но и в двата случая трябва да са част от процедура по заемане на академична длъжност или придобиване на научно звание, т.е. извън тези процедури всеки може да си плагиатства на воля. Затова плагиатът, напълно съзнавайки, че е плагиат, е изкупил от издателство „Нова звезда“ собствената си книга със заглавие „Компетенцията на Народното събрание“, гр. София 2015 г., 698 стр., ISBN 9786191980123. Следователно, паунът се скрива зад тази дефиниция за ‚плагиатство‘ и следователно той в собствените си слепи очи не е плагиат и не допуска да бъде крадец на интелектуална собственост в ничии други очи. Той обаче е плагиат по силата на 1-вата хипотеза. Да, извършената от него интелектуална кражба не е във връзка с кандидатстването за академична длъжност или научна степен, а просто за трупане на научни трудове-плява, но пък наистина е представил за собствен труд произведение, написано от другиго, без дори да спомене оригиналния автор. За подобно нарушение, този би трябвало да бъде изхвърлен не от университета, а от планетата Земя, но удобните закони, създадени от задкулисието, им създават някакво изкуствено прикритие, зад което те смятат, че са се скрили. В действителност обаче цялата им мръсотия стои на показ и тя не може да се измие нито с вода, нито със сярна киселина.
Удобните за мафията норми, които могат да подпомагат лъже-научните кариери на лакеите на задкулисието, могат да ни позволят да си препишем например няколко глави от „Игра на тронове“ на Джордж Реймънд Ричард Мартин, да издадем съкратена версия на романа и въобще няма да сме никакви плагиати, а автори на световно известен роман с наградите „Локус“ и „Хюго“. Нека някой да излезе с лицето си и да заяви, че сме плагиати – веднага ще го осъдим, защото законът…

Корица на книгата на Петър Илиев
Корица на книгата на Петър Илиев

Един твърде надут паун

Според мен въпросната законова разпоредба следва да се тълкува разширително, ако авторът използва научната си титла или академичната си длъжност в плагиатствания труд, за да черпи ползи от тях (сугестиране на публиката, че авторът е голям човек и др.т.). На снимката по-горе е показана корицата на книгата на Петър Илиев, на нейния гръб ясно се вижда употребената в представянето на автора научна4 титла „доктор“, както и няколко реда по-долу откриваме пуйчене с титлата „преподавател в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, което си е чиста академична длъжност. Ех, не е споменал, че е само „главен асистент“, защото в паунското му съзнание за него дори професор е малко, но нейсе. Личното изтегляне от пазара на собствената си непродаваема книга предполага гузна съвест. Смятайки че е заличил всякакви следи от кражбите си, той се е надул мощно и така силно е разперил крила на слънцето, щото единственият възможен резултат е печално изгаряне, до степен на превръщане в прах, откъдето е тръгнал.
От същата картинка може да видите как паунът е специализирал „Правораздаване“, „Публична администрация“, „Международно право и международни отношения“ и „Американско търговско право“ в Ню Йорк, САЩ. Горделивият автор пропуска да съобщи в кой точно рабфак5 е специализирал, защото Ню Йорк е дваж по-голям от България. Много е вероятно това да са някакви екскурзии-семинари, които така много се организират в България, след което да са получили някакви дипломи от десеторазредни преподаватели. Нещо подобно на номинирания за премиер Пламен Николов, за когото днес по-рано стана известно, че имал толкова общо с Alpen-Adria-Universität Klagenfurt, колкото магарето има с Космоса. В България има само лъже-учени, но те си имат съвсем редовни дипломи, издадени от български псевдоуниверситети, каквито са всички учебни заведения в България. Политическа партия „Има такъв народ“ (ИТН) направи много сериозен творчески принос към подготвяните в българските висши училища псевдоспециалисти – повечето им партийни номинации са с лъже-дипломи. Пустият стремеж да се представят за такива, каквито не са, започна от правителството на Николай Василев, който също страда от дивашка необразованост, а се опитва да се изкара завършил магистратури в 2 относително престижни университета едновременно. В онова правителство номинираната за министър на образованието също имаше смешни дипломи, но представени с едно могъщо „абракадабра“ от вожда на партията и строго впит поглед в камерата, т.е. зрителя, с което искаше да се акцентира върху престижността на образованието й, всъщност придобито в чуждестранните рабфакове. В него миг тези стари варвари очакваха всички хора да паднат възнак, но не им се получи, та оттеглиха премиера-подхвърквач, за да номинират нов.
По-надолу в автобиографичните бележки от картинката може да откриете поредната бомба за специализация на „Английско търговско право и право на Европейския съюз“, но тук паунът е посочил университета – Бъкингамски, което му звучи адски престижно. Бъкингамският дворец може и да е извънредно важно седалище, но университет със същото име обаче е някъде на около 4000 място в света, а дори Софийския университет е 2000 места по-напред.

България – страна на герои

В началото на интервюто паунът обяви себе си за чутовен борец, наследник на героичен род и прочие глупости. В България не просто има най-много герои на глава на населението, а цялото население е съставено само от герои. Толкова много са се борили с турците по време на турското робство, след това имаше толкова много активни борци срещу фашизма и капитализма, за да стигнем до хилядите герои, борили се с мракобесния комунистически режим. Днес вече модерни и най-заслужили са онези невероятни борци срещу задкулисието и модела „Кой?“. Представител на всички тези герои се оказа Петър Илиев, който сам се борил срещу всички гореизброени потисници, така че днес не може да бъде уплашен от никаква Татяна Дончева, Мая Манолова, Корнелия Нинова, Николай Хаджигенов или Христо Иванов. Този Титан щял да ги схруска както Кронос схрусква Хестия, Деметра, Хера, а след това и Хадес, и Посейдон. Подобно сравнение се стори малко на асистента-паун и се сравни с Картаген. Този Илиев е не само Титан, но един от емблематичните градове в хилядолетната история на света, градът-враг на най-великата империя. За разлика от Картаген обаче, Петър Илиев щял да оцелее и да се извиси над Рим. Като национал-социалистически парторг Илиев закрещя в студиото: кога ме нападнаха, а? В деня на връчването на мандата! Кой има полза от тая работа, а?! Защо замесиха красното ми име в номинацията за премиер, а?! Всички разбраха истината от зам.-председателя на ИТН хаджи Ташко, че името ми е обсъждано на по-ранна фаза! Що не питате баба ми и майка ми къф герой съм, а?! Кво ми е каза̀л Слави Трифонов си е моа работъ! Що никой не ме пита̀ кво ша напраа, гато стана вътрешен министър, а?!
Струва ми се излишно повече да изброявам бълнуванията на един психически тежко разстроен човек, но все пак ще коментирам някои от свидетелствата за разстройството. От хаджи Ташко никаква истина не можем да научим. За нас този Ташко не само, че не е никакъв авторитет, но си пада по заблуждаването, лъготенето и простащините. Липсата му на възпитание е обидна към всяка аудитория, та да се занимаваме с празните мисли на един празен човек, няма смисъл. Виж паунът, ако много желае, може да черпи всякакви истини от подобен извор. Другото, за което не мога да не кажа няколко думи, е тоталната извратеност относно липсата на интерес към бъдещите действия на бъдещия министър на вътрешните работи. Нормалната процедура е: щом си кандидат за този пост, който е обществен, ти трябва да излезеш пред обществото и да обясниш какво смяташ да направиш, колкото може по-подробно, за да може неговите представители в парламента да вземат информирано решение дали да те подкрепят или не, след което да понесат отговорност за действията си пред избирателите. Когато обаче си психически тежко болен, ти разменяш ролите и смяташ, че обществото е това, което трябва да те помоли на колене ти да му станеш министър.

Заличителят на следите

Паунът се оказа почетен консул на Барбадос и в тази връзка засипа аудиторията с десетки лъжи. Една от големите беше относно процедурата по назначаването му на тази почетна дипломатическа служба. Фукльото каза: „познавам ключовите членове на Барбадоското правителство“ и оттам дошла номинацията. Практиката е точно обратната – местните български мошеници предлагат свой много близък човек на чуждото правителство и то най-често го одобрява, след което минава официалната българска процедура. Ерго, предложението за Петър Илиев е дошло от байганьовците. Най-вероятно това формално е сторил Даниел Митов като външен министър в служебния кабинет на Близнашки, за да го одобри Ради Найденов в служебния кабинет на Огнян Герджиков. Може и да е излишно да споменавам, но за всеки случай – двамата служебни министър-председатели са колеги на Илиев и това е връзката, която е помогнала на хвалипръцкото.
Друга голяма лъжа е за най-високия стандарт на Барбадос на Карибските държави. Класацията по Брутен вътрешен продукт на глава от населението, изчислена в международни долари по паритета на покупателната способност за 2019 г., е следната (в низходящ ред, т.е. от по-висок стандарт към по-нисък): Белиз, Бахамите, Аруба, Тринидад и Тобаго, Сейнт Китс и Невис, Антигуа и Барбуда, Хаити, Доминиканска република, Гренада, (Суринам), Сейнт Лусия, Барбадос, (Гвиана), Сейнт Винсент и Гренадини, Доминика, Ямайка. От изредените 16 страни, Барбадос е на 12-то. Толкова и за тази лъжа със стандарта на страната, избрала за свой почетен консул пауна на Бай Ганьо.
Поредната лъжа на пернатото беше, че Барбадос не е офшорна зона. Това е пълна измишльотина и Барбадос е посочен като данъчен рай в авторитетен източник: Top 10 Offshore Tax Havens in the Caribbean (Investopedia, обновена на 01.3.2021 г., т.е. съвсем актуална и валидна).
Основните партньори, според психически нездравия източник, на Барбадос били САЩ и Великобритания, които също били наши основни евроатлантически партньори. За сведение на плагиата, това са наши атлантически партньори, без „евро“. Толкова и за професионализма на този изнервен смешно-трагичен образ.

Крилатата фраза, приписвана на Ейбрахам Линкълн от едни, или на Марк Твен, от други6: «по-добре да държите устата си затворена и да оставите всички да ви смятат за глупав, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения», много пасва на истеричния папагал в студиото, сякаш за него създадена е. Появата на пауна по телевизията заличи абсолютно всички съмнения. Дотогава може и да е имало някои хора от пансиона за благородни девици, които да не са вярвали, че този е дяволът, но появата на една ултраарогантна, безумно нагла и невероятно противна твар разпръсна всички съмнения. Не остана и бегла следа от съмнение с какъв човек си имаме работа. Този не може да бъде портиер в общежитие, камо ли нещо по-високо.

Бележки

  1. Току-що (17:11 ч.) заглавието беше променено на „Петър Илиев: Прави се опит за медийното ми тричане“.
  2. Медицински термин за ‚повръщане‘. {б.ред.}
  3. ЗРАСРБ – Закон за развитието на академичния състав в Република България. Илиев не успя да се изрази точно, но има предвид §1 т.7 от Допълнителните разпоредби на цитирания закон, влязла в сила на 04.05.2018 г. и публикувана в Държавен вестник бр. № 30 / 2018 г.
  4. Съвсем наясно сме, че въпросната титла се определя като „образователна и научна“, но считаме, че езикът и животът са по-важни от правото. {б.ред.}
  5. РабФак – работнически факултет. Образователни формирования по време на комунизма, които имаха за цел да образоват управляващата работническа класа. {б.ред.}
  6. В действителност е на Морис Швицер и на английски език звучи така: Better to remain silent and be thought a fool than to speak and to remove all doubt. Вдъхновението обаче идва от Библията, Притчи 17:28: «Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен».

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here