Президентът крал

Самозабравата на Румен Радев е същата като осъжданата от него политическа партия „Продължаваме промяната“

53088

За малко повече от половин година 4П1 успяха да върнат Бойко Борисов начело на класацията в изборите за XLVIII Народно събрание. Вероятно (и дано!) да не успее да сформира правителство, но така или иначе спечели парламентарните избори. Идеята или по-скоро надеждата беше мафията постепенно да бъде изтласкана от властта и да престане да си има държава на разположение, а се получи обратното – след кратка почивка мафията има всички шансове отново да се сдобие с държавното кормило. Най-дразнещата част от действията на Асен и Киро във властта беше настаняването им там. Изобретиха съвсем безсмислени ресори, за да назначат на служба сем. Лорерови, Калина Константинова и т.н. Много бързо Константинова се издъни: първо с краха на информационната система на „Български пощи“, който успешно прехвърли, а може би и с основание, като вина на ГЕРБ. Все пак шайката управлява 12 год. и подобно обяснение беше смислено. Но дори да й простим първата издънка, има втора – настаняването на украинските бежанци, където Калинката се издъни жестоко и този път лично. Около това разместване изцяло лъсна некадърността на семейната приятелка на Кирил Петков. Да разквартируваш бежанците в курорт (например: Рибарица), където няма най-елементарната лавка, медицински пункт, аптека или дрогерия, си е чиста проба малоумие. Разходките на Киро с джиповете Тойота Секвоя, наследени от Буци, или с правителствения самолет в компанията на Лена Бориславова, издават много нездраво поведение. Нямам нищо против сексуалните им взаимоотношения, но категорично не съм съгласен да се осъществяват на държавни разноски. Същото важи и за изхвърления председател на Народното събрание (Никола Минчев), който от ден Първи сам се зарече „да свиква с охраната“ на Управлението за безопасност и охрана2, защото е вече по-равен от останалите и за неговите телесни части усърдно трябва да се грижат държавни служби. Въобще явлението „семейственост“, много популярно по времето на бай Тошо от с. Правец, за пръв път се завърна толкова мощно след падането на Желязната завеса. Доверието от Просто Киро трябваше да бъде свалено в мига, в който той задкулисно беше обещал да свали ветото за РС Македония върху преговорите им за присъединяване. Този въпрос не може да бъде решаван от нито един български премиер, камо ли от самозабравил се. Ти временно си министър-председател на тази страна и щом суверенът не иска сваляне на ветото – ти си никой, за да направиш обратното. Реплика от типа „мой министър…“ към тогавашния министър на отбраната Стефан Янев също издава много болна психика. „Хоноруването3“ на метресата с 14 хил. лв. месечно от Българската банка за развитие (ББР), на която Просто Киро беше станал принципал като министър на икономиката в правителството на Стефан Янев 1 и разходките с нея до различни точки на света на правителствени разноски и с държавни въздухоплавателни средства също е позорно.
Въобще „Киро & приятели“ много бързо повярваха, че са яхнали държавата завинаги и ще правят каквото си пожелаят с крепостните вътре и генерираните от тях ресурси.

9 достойни мъже

Чудовището Путин е успял да докаже, че използва най-гнусните методи за разправа с противници, вкл. чрез убийство. Една от най-отвратителните технологии, част от арсенала на този убиец, е широко използваното от него отровителство, което е и красно свидетелство за малодушие и страх. Бруталната агресия, с която нахлу в Украйна, пък е красно свидетелство за неговата лудост. Обясненията на причините за тези действия са толкова малоумни, че средношколец би могъл да съчини по-добри. Ажиотажът около обявената мобилизация на територията на Руската федерация пък е красно свидетелство за некадърност. Освен неподготвени и разпасани войници, руснаците се оказаха несъстоятелни администратори (не могат да открият кой резервист на каква възраст е, ходил ли е в казарма или не, не знаят дори на кой адрес живее и т.н.). Руската пропаганда чрез несменяемите няколко десетилетия министър на външните работи и неговата говорителка (Сергей Лавров и Мария Захарова), както и самият президент и неговият говорител (Пусин и Дмитрий Песков), разпръскваха лъжа след лъжа на тема „Украйна“. Една от най-големите беше „за чутовната подкрепа на руския народ за т.нар. спецоперация“, която едва ли не била 120%. Обявяването на мобилизацията обаче доведе до емигрирането на почти милион млади руснаци, което е красно доказателство за „подкрепата“ на мирното гражданство за кремълския сатрап. Тези около 700 хил. руски емигранти създават нова имигрантска криза в Европа4, но тя е най-хуманният континент в света и ще се погрижи за страдащите от гнета на падпалковник Пусин.
В този контекст се събраха 95 президенти на държави на изток от Виена и са подписали една съвместна декларация от 02.10.2022 г. (оригиналът на английски език може да бъде открит на Официалната страница на литовския президент тук):

«Ние, президентите от Централна и Източна Европа – страни, чиито лидери са посетили Киев по време на войната и станали свидетели със собствените ни очи на резултатите от руската агресия, не можем да мълчим пред лицето на крещящото нарушаване на международното право от Руската федерация и в тази връзка правим следното изявление:

  • Отново заявяваме нашата подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Ние не признаваме и никога няма да признаем опитите на Русия да анексира която и да била украинска територия
  • Ние твърдо заставаме зад решението на срещата на върха на НАТО, проведена в Букурещ през 2008 г., относно бъдещото членство на Украйна
  • Подкрепяме Украйна в нейната защита срещу руската инвазия, изискваме Русия незабавно да се оттегли от всички окупирани територии и насърчаваме всички съюзници да увеличат значително военната си помощ за Украйна
  • Всички, които извършват престъпления, свързани с агресия, трябва да бъдат подведени под отговорност и да бъдат изправени пред правосъдието.

Подписи:

  1. Милош Земан, президент на Чешката република
  2. Алар Карис, президент на република Естония
  3. Егилс Левитс, президент на република Латвия
  4. Гитанас Науседа, президент на република Литва
  5. Стево Пендаровски, президент на република Северна Македония
  6. Мило Джуканович, президент на република Черна гора
  7. Анджей Дуда, президент на Полша
  8. Клаус Йоханис, президент на Румъния
  9. Зузана Чапутова, президент(ка) на Словакия».

Че кой нормален човек не би се подписал под такава декларация?! Животът сам ни поднесе отговора – Румен Радев. Защото не е нито нормален, нито президент на републиката (изживява се като цар или по-скоро президент-крал). В общественото пространство допреди година президентът Земан беше определян като „привърженик на Пусин“. След вероломното нахлуване на джуджето-падпалковник в Украйна, Земан направи рязък завой и вече много често заема антипутински позиции. С други думи: най-горещите привърженици на Владимир Владимирович Пусин му обърнаха гръб след нечуваната агресия върху суверенна съседна страна, каквато е Украйна. Румен Радев много желае да се представя за умерен и безпристрастен президент, но това е само на приказки, на дело е най-страстният путинофил от всички президенти на земното кълбо. Тази негова страст изпреварва всички негови позитиви (че и негативи) и в крайна сметка ще го изпепели.

Президентът, който се мисли за крал

Франсоа Рабле в сатиричната си поредица „Гаргантюа и Пантагрюел“ стига до гениалното прозрение – апетитът идва с яденето. Така служебно правителство след служебно правителство и у Румен Радев се появи чудовищен апетит, който затвърди твърдата му убеденост, че може да управлява държавата изцяло и съобразно личните си прищевки.
Последните парламентарни избори от 02.10.2022 г. са поредното хиперясно доказателство, че русофилството няма корени в България. Един от най-изтъкващите се русофили Костадин Костадинов, лидер на политическа партия „Възраждане“ беше определил тези парламентарни избори като „референдум“ – „за“ и „против“ Русия, „за“ и „против“ НАТО, „за“ и „против“ ЕС, „за“ и „против“ еврото / българския лев. Като оставим настрана доколко подобно определение на Копейкин е състоятелно, с просто око се вижда, че русофилите не могат да стигнат дори 30% от гласувалите. Да, има едно огромно мнозинство негласували и сред тях може и да има някой малоумен русофил, но така или иначе това са само предположения за неговото съществуване, а в Природата не можем да открием никакви явни доказателства за наличие на русофилство в България. Глупавите изявления на Просто Киро докато беше премиер за 80% подкрепа у българския народ за Русия6 не могат да намерят подкрепа в действителността и трябва да бъдат причислени към неистовото му желание за власт. Самото правителство на 4П беше изнудвано от др. Цола Драгойчева, която като министър на икономиката непрекъснато отправяше закани срещу Украйна и изигра голяма роля за това България да стои на грешната страна при истинското предоставяне на военна помощ за страдащия братски народ. По този начин гласовете на БСП, които по онова време бяха 267’817 от 2’622’796 (10.21%), наложиха на останалите 907% мнението си без да се съобразяват, че са микроскопична партия, все повече губеща доверие в обществото. На такова грубиянско налагане на мнението от едно незначително малцинство върху мнозинството и тъпото причисляване на България към русофилството сме свидетели вече много десетилетия. Дори сме свидетели на нещо по-голямо – човекът изхвърлил рекорден брой руски дипломати-разузнавачи превратно представя действителността с идеята за задържане на властта. Разбира се, така той се самоизтъква, защото безпрецедентното изхвърляне на толкова много руски разведки в русофилска страна минава за Херкулесов подвиг.
С наскоро починалата Елизабет II си отиде една епоха и силно се надявам рудиментарната институция като монархията да отиде в миналото, където й е мястото. Една от „тайните“ на задържането на отживяла времето си форма на държавно управление (монархията) се крие именно в неналагане мнението на определения от Бог държавен глава върху демократично избраните от реалния суверен институции. Мъдростта на Елизабет II беше точно в това – винаги се съобразяваше с решенията на парламента и желанията на народа си, въпреки личните си виждания (например: тя беше срещу Брекзит, но не каза дума, а още по-малко предприе някакви действия срещу този курс на държавата). Кралете на Швеция, Норвегия, Нидерландия, Дания и Испания също се държат по подобен начин. Хич и дума няма да отварям за „князете“ на Андора, Лихтенщайн, Люксембург и Монако. Всички те спазват принципа на старата латинска сентенция „един глас не е нищо, глас народен – глас Божи8“. У нас президентът със селски произход е усетил прилив на синя кръв в сърцето си и е решил, че България му е царството, а всички ние сме негови поданици. В този смисъл, решил е, че неговото мнение следва да бъде мнение на всеки негов поданик съгласно закона Божи. Затова този нещастен човек си позволява да поставя държавата ни върху релси, които мнозинството не одобрява. Евроатлантизмът е потвърденият избор на българския народ от преди няколко дни и няма никакво съмнение, че родината не може да застава редом до мръсници и убийци, където е мястото само на генерал Румен Радев, капитан Копейкин и сержант Цола Драгойчева. Ние сме от другата страна.
Естествено, Радев (другите също) ще опакова поведението си в някаква славна загриженост за българския народ, но както е казал Теодор Кьорнер „никой негодник не е толкова глупав, че да не намери оправдание за злините си9“.

Липсата на чувство за усет, липсата на онази демократична закалка, която не ти позволява да се държиш като кралска особа на пост, който заемаш временно и по волята на суверена, бележи последните месеци на президента Румен Радев. Най-добре ще е да подаде оставка поради несправяне с работата, натежала твърде много върху крехката му интелектуална снага на военен.

Бележки

  1. Политическа партия „Продължаваме промяната“.
  2. Управление за безопасност и охрана (УБО) – наименование на Националната служба за охрана (НСО) от комунистическо време. Службата по същество напълно е запазила функциите и манталитета си от мрачния комунистически период и е доказателство за неизвършен преход – за властимащите се грижат по неподобаващ на демократично общество начин.
  3. Плащането се е извършвало по специална схема: от ББР към кантората на Бориславова, а след това кантората й е превеждала сумата. Това е често срещана практика при адвокатските кантори (получаване на хонорара на банковата сметка на кантората и последващо вътрешно разпределение).
  4. Всъщност по-голямата част от емигриралите са в съседни на Русия държави, вкл. Беларус. {б.ред.}
  5. Моля, използването на словото „президент“ единствено в мъжки род да не се тълкува стеснително, защото сред визираните държавни ръководители е свръхдостойната президентша на Словакия. Защитавам тезата за съществуването на женски род на професиите и длъжностите и в този смисъл „президентша“ употребявам като женски род на „президент“, а не като негова съпруга, защото „президентка“, каквото би било правилното словообразуване, звучи съвсем странно.
  6. Кирил Петков заяви това, за да оправдае малодушната си позиция относно непредоставянето на военна помощ на Украйна.
  7. Хипербола. В тези 90% влиза и политическа партия „Възраждане“, която в това отношение би следвало да бъде прибавена към БСП. Визирам резултатите от изборите от 14.11.2021 г.
  8. Пълната сентенция е: Vox unius – vox nullius, vox pópuli – vox Déi.
  9. Приблизителен превод. Оригиналът е: “Kein Schurke ist so dumm, daß er nicht einen Grund für seine Niedertracht fände”. Кьорнер всъщност прави популярна фраза, приписвана на Плутарх.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here