Румен Радев и войната

Съществува един дълготраен стереотип за генералите – това са едни стройни, смели и невероятно умели пълководци, които обикновено водят войските си към победа, обикновено на всяка цена. Стереотипът, като термин, е дошъл от френски език (stéréotype), тъй като за пръв път е употребен от френския печатар Фирмен Дидо в края на XVIII в. Етимологията всъщност е гръцка: στερεός (стереос) – „твърд, здрав, солиден“ и τύπος (типос) – „отпечатък / впечатление¹“, следователно Дидо е имал предвид „солиден отпечатък“. В началото на XX в. Уолтър Липман отделя цялата си III част на култовата си книга „Обществено мнение²“. В глава 6³ на част III от „Обществено мнение“ Липман пише: «в почти всеки социален проблем точната калкулация включва ‚времето‘». В този смисъл за почти всеки българин е ясно, че генералите не са това, което бяха. Някакъв генерал (Румен Радев) е президент на републиката. Същият този 2 пъти назначи за служебен министър-председател друг генерал – Стефан Янев. И сега действащият премиер (Гълъб Донев) е възпитаник на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ (гр. Долна Митрополия, област Плевен), което се пише alma mater на Румен Радев. Най-дълго управлявалият премиер на България е генерал-лейтенант Бойко Борисов. В демократичните сили се подвизава някакъв генерал Атанасов, като това воинско звание за него е направо подигравка, защото с ръста си от 150 cm и никога не познал военната (или приравнена на нея) служба се намира в абсолютен дисонанс с генералския стереотип. Същият този генерал-смешник държи всички журналисти да го титулуват по този начин сякаш за да подчертае карикатурността на този най-висш чин. В най-новата ни история имаме двама вицепрезиденти-генерали (Атанас Семерджиев и Ангел Марин). Някакви главни секретари на МВР също бяха галени с това звание (Богомил Бонев например). Имаше дори някакъв генерал Бригадир, комуто спестяваха отвратителното име с нежното обръщение „Бриго“. Въобще родното изобилие на генерали в политиката е повече от впечатляващо. Може би точно тази е причината за обществено разпространеното вярване, че България е с най-много генерали на глава от населението. Нашата държава е държава на тайните. В нея всичко се крие от обществото и все в полза на държавните чиновници. Не трябва да се разкрива по никакъв начин тяхната образователна, финансова или професионална идентичност. И точно тези тайни прикриват безпросветни, корумпирани и некадърни държавни служители и политици. Така тайната за числеността на армията и командния състав ведно с генералското богатство в общественото пространство създава правдивото впечатление за твърде висок коефициент на генерали, смятани спрямо войнишкия състав. Бог да прости полковник Петко Йотов, който като директор на Националния военноисторически музей се радваше на изключителни почести от зам.-министър Любка Качакова, защото е „цял полковник⁴“.

Не помирисвали барут

Особено дразнещ с изявите на военни теми е Румен Радев. Като представител на V колона в България, той говори за войната в Украйна като за някакво невинно упражнение на неговия колега и кумир Владимир Путин. «Агресорът е Русия» казва колебливо Радев, но много настоява за мир. В опитите си да прокарва прокремълска политика на всички терени (български, европейски, световни) си позволи да нарече политическата коалиция „Демократична България“ – „Партия на войната“. Може би най-последователните, най-точните и смислени оценки, давани за чудовищното нахлуване на Пусин в Украйна, са давани точно от „Демократична България“. На обратния полюс стоят други представители (освен Радев) на V колона – БСП и „Възраждане“. Твърде еднакъв е речникът на враждуващите понастоящем Радев и първоначално издигналата го за президент БСП. Много често употребяват думичките за „мир“, „съгласие“ и „преговори“ и се вайкат, че са едни от малцината, отправящи подобни призиви. Комунистическата закалка и на двата субекта (Румен Радев и БСП) е сред основните причини за празнословията на тема мир, мирни преговори, диалог и прочее глупости. Двуличието е иманентно за комунистическата идеология – всичките им призиви, пропаганда, внушения, лозунги са диаметрално противоположни на действията. Така прокламираното от тях равенство беше изградило такива класови разломи между управляващи и управлявани, каквито не са съществували и при най-дивия капитализъм. Простаците, застанали начело на комунистическите партии, са живели в невиждан разкош в какъвто не е живяла и английската кралица (Бог да я прости!), а са дошли голи и боси от селата. Така комунистическите отрепки повтарят „мир“, както са повтаряли „равенство“ по време на комунистическото робство (2-ра половина на XX в.) – те знаят, че това е едно празно слово, зад което могат да творят всякакви безчинства. Мирът, според тях, означава Украйна да сложи оръжие и да се подчини на един агресивен, безпросветен, кръвожаден и жесток диктаторски режим, упражняван от едно лудо джудже – Владимир Владимирович Пусин.
Генерал-майор Румен Радев си позволява да отправя откровено глуповатите си призиви за мир и на европейската сцена. Там го гледат като някакво много странно извънземно и се чудят този ли е някакъв с претенциите за „натовски генерал“ или негов двойник? Скудоумният генерал не изостава и на български терен – Радев остро нападна „Демократична България“ с думите: «хора, които не разбират абсолютно нищо от военно дело, правят всичко възможно да ни въвлекат в процесите на ескалация, които не могат да контролират. Виждате, че войната навлиза във фаза на пълно изтощение и тя въвлича всички ни. Аз категорично съм против изпращане на въоръжение от резервите на българската армия в зоната на военните действия». Генерал-майор Румен Радев, както всички български генерали, не е помирисвал барут, никога не е бил на бойно поле, никога не е бил раняван, никога не е водил макар и един-единствен войник срещу противник, истински въоръжен враг. Точно този подхвърквач си позволява присвояването на позицията „разбирач от военно дело“. Нелепо и гротескно на фона на стотици хилядите жертви от двете страни, разрушената инфраструктура и брутално нечовешкото отношение на руснаците спрямо украинците (побои, грабежи, изнасилвания, убийства).
Цялото руско генерално командване е съставено от лъже-генерали, точно такива като Румен Радев. При тях има една микроскопична част, която все пак е помирисвала барут, но като относителен дял в тази мащабна бюрократична руска машина, може с голяма степен на точност да ги оценим като „клонящи към нула“. Та цялата тази руска машина беше изчислила победа в Украйна за 3 дни. Днес, година по-късно, мурзилката Радев твърди „войната се намира във фазата на изтощението“. Дали Румен е по-умен от всички генерали на Пусин? Надали!
Едногодишният развой на събитията ни учи, че нищо не е сигурно, но все пак са ясни няколко неща:

1. наложените от Запада икономически санкции на Москва имат пагубен ефект върху руската икономика
2. помощта на нормалните държави за Украйна (военна, логистична, медицинска и др.) е от ключово значение за държавата-жертва на агресията, позволява й успешно да се противопостави на агресора и създава надежди даже за собствената й „победа“ и обратното – отсъствието на материална подкрепа за Украйна би довело до успешен за Русия финал, но това е абсолютно нежелан от Света резултат
3. нито една държава помогнала на Украйна не е въвлечена във въоръжения конфликт и обратно – помощниците на Русия се сблъскват с различни неблагополучия (например: Иран, който дава дронове на Матушката, се сблъска с невероятни експлозии и пожари в произвеждащите ги заводи; в това време Израел запази благородно мълчание).

Парадоксът на Зеления чорап

Румен Радев с военната си кратуна не може да разбере какво било „победа“ за Украйна, никой не бил дефинирал това понятие. Мисля че моето мнение съвпада с това на Света, а и по-горе употребих точно това слово точно в този контекст. „Победа за Украйна“ има най-малкото 2 значения:

• минимална: Украйна да получи територията си (суверенитет) от 23.2.2022 г. Това е програмата минимум от гл. т. на САЩ
• оптимална: добавям този вариант без да го броя като едно от значенията на „победа за Украйна“, защото върху него няма консенсус и зад него не стои ясно идентифициран субект. Украйна от 23.2.2022 г. + пълен контрол върху Донецка и Луганска област
• максимална: оптималният вариант + Крим. Зад тази програма стои украинското правителство и президента Володимир Зеленски.

По отношение на санкциите дълго време тоталитарната руска власт и българската V колона повтаряха, че те вредили повече на налагащите санкциите отколкото на обекта на налагането. Радев нееднократно повтаряше подобна теза. Вече изтъкнах, че санкциите имат своя благотворен ефект върху руската икономика и тя от икономика-джудже се превърна в съвсем мижава. Трябва да призная обаче отсъствието на очаквания втори ефект от санкциите, а именно: налагането на лични санкции на приближените на Пусин и др. мръсници, свързани с кремълския режим, целеше на първо място прекъсване на всички възможни пътища за доставки на предвидените продукти за руската армия и руската икономика въобще, защото голяма част от руските олигарси по частни канали щяха да снабдяват престъпния московски режим със забранени стоки и услуги. На второ място обаче имаше очаквания личните санкции да внесат напрежение в отговорните руски фактори в посока преустановяване на военните действия, изтегляне от Украйна и т.н. Този ефект беше минимален и в този смисъл санкциите не са изиграли все още онази роля, която им се възлагаше, но все пак те изпълниха предназначението си поне на 90%. Единственото, което може да се препоръча в такива случай е засилването на санкциите, включването на по-отдалечен от Кремъл кръг и прекъсването на черните канали за доставка.
Българският Зелен чорап, застанал начело на държавата вече 6 год. и ако не бъде импийчнат – още 4, създава много проблеми на България на международен терен, като тук включвам и проблеми в Европейския съюз. Парадоксът се състои в словата, изстреляни от военната кратуна. Той не желае да дава оръжие на Украйна, защото сама България нямала и ако се наложело – тя щяла да остане незащитена. Сегашната обстановка показвала на Румен Радев, че може да се очаква неочакваното и като едното нищо и ние да се окажем нападнати. От друга страна, Руменчо цвили за мир между Украйна и Русия. Тоест, Украйна е вече в ситуация на нападната държава, това не е никаква потенциална възможност, за каквато се опасява Радевчо за България, а си е живо… Нооо, казва Руменчо – на украинците не трябва да се дава оръжие. Ще си послужа с един емблематичен за българската народопсихология пример: когато Нане съзре пожара в плевнята на съседа Вуте, да изцвили „нема пък да се притека на помощ с нещастния си пожарогасител, защото ще си го изхабя, а един ден може и да ми потрябва“. А действителността е много сурова и един ден наистина може и да му потрябва нещастния пожарогасител, но вероятно няма да е на Нане и няма да е за сегашния му имот, защото пожарът у Вуте ще свърши работа и у Наневия имот.
Румен Радев говори с такъв апломб за войната сякаш е единственият експерт в Галактиката по темата, но приказките му повече издават тъпота. Българският президент говори със завиден апломб и по политически, икономически и социални теми от позицията на последна инстанция, но твърде често оттам също струи тъпота. Военното образование може да е онази база, която му дава куража да дрънка всякакви глупотевини по военни въпроси, но коя ли е онази основа върху която се изстрелват тъпотии по политически, икономически и социални теми?
Понякога си казвам: не може да са толкова прости – корумпирани са, но после ми се вижда справедливо и обратното – не може да са толкова корумпирани, просто са много тъпи. Значи са и двете!

1. „Впечатлението“ идва от другото значение на английската дума за „отпечатък“ (impression) и всъщност няма релация с гръцката дума.
2. Публикувана на български език от издателство ЛИК през 2001 г. под заглавие „Общественото мнение“, в превод на Ивелина Ватова, с редактор Лъчезар Вачков. Не знам по чия вина, но в българското заглавие неправилно е употребена граматичната категория ‚детерминираност‘. Наричам това грешка не само защото в оригинала отсъства (Public Opinion), но и защото самото ‚обществено мнение“ съдържа имплицитно ‚неопределеност‘.
3. В оригиналната книга всяка част има отделна номерация без заглавие. Тук „глава 6“ е употребена за номерирания с 6 дял на трета част, носеща заглавието „Стереотипи“ (съдържаща 5 дяла: 6 – Стереотипи (повтаря заглавието на цялата част); 7 – Стереотипите като защита; 8 – Слепите петна и тяхната стойност; 9 – Кодовете и враговете им; 10 – Откриване на стереотипите). {б.ред.}
4. Качакова смята ‚полковник‘ за по-висше звание от ‚генерал‘, защото го среща много по-рядко в публичното пространство.