Надеждата и окултното

Коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ се потопи във великите тайнства, след като основният им опонент излезе оттам

33578

Магьосниците и гадателите винаги са харесвали хаоса. Те описват света като нещо супернеподредено за обикновения човек и страшен ред в техния магически свят. Така те виждат нещо, което другите не могат, предсказват бъдещето, което другите не могат, усещат някаква велика подреденост, каквато другите не усещат. В България има една милиционерска партия, обединила всички с отрицателно IQ, която също магически обяснява живота и света. Нейният лидер, един отвратителен милиционер, се представя за Леонардо да Винчи наляво и надясно и неговите най-върли фенове го гледат със зяпнали уста1 и си викат „брей, и ние българите сме имали наш си Леонардо“ и цъкат с език от радост. За съжаление българският Леонардо не може да произведе и една милиардна част от величието на истинския Леонардо, даже чувствам едно чудовищно неудобство при сравнението на двамата. Тези магии минават само пред слабите мозъци, които обичат празните приказки и са далеч от действителността. Логично беше ГЕРБ да се заиграе с хаоса, дали с „Ред в хаоса“ или с „По-силни от хаоса“, мястото на партията на неинтелигентните е такова и този окултен слоган адски им отива.
Не така обаче стоят нещата с Харвардските възпитаници. От тях не трябва да се очакват мистериозни действия или тайнствени заклинания, които да решат десетилетните проблеми на България. Очакванията са едно, а действителността – друго. Така точно коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ мощно навлезе в тайнствените дебри и се обърна към избирателите с „Има как“. Тоест, има някакви проблеми и те могат да бъдат решени, но нито се артикулират самите проблеми, нито се дава и бегла представа за решенията. След раздялата с опасната пиарка Диана Дамянова, „Продължаваме промяната“ прегърнаха Найо Тицин, което също ще завърши трагично. Преходът от дива селяния към маниакална маниерност няма да донесе нищо добро на коалицията.
Визията на агитматериалите също е потресаваща. Това лила2, тези кръгове, правоъгълници и квадрати са графичният израз на маниакалната превзетост, но от естетическа гледна точка са дразнещи, неприятни и грозни. Самоцелното позьорство и суета могат единствено да влошат комуникацията с и без това малоумното послание.
Апогеят на Дамянова в работата й за „Продължаваме промяната“ беше изобретяването на псевдосъбитието „подаряване на годежен пръстен с диамант от ерзац годеника на Лена Бориславова“ след избухването на скандала „Парапет“ (видеозапис от камера за видеонаблюдение на стълбищна клетка в сграда с отдаване на апартаменти под наем чрез онлайн платформи (тип AirBnB), на който се вижда как Кирил Петков нежно гали задните части на Лена). Кафявите медии тогава мощно раздухаха скандала, като подчертаха липса на интерес към „чаршафните истории“ на Кирил Петков, но силна загриженост за държавните средства, дадени от него (като служебен министър на икономиката, ерго принципал на Българската банка за развитие – ББР) на Лена Бориславово – 14 хил. месечна заплата за правни консултации. Личният живот на „звездите“ не би трябвало да интересува широката публика, но тъй като са замесени обществени средства, Кирил Петков дължеше обяснение. То можеше и да е много просто: „извинявайте, сгреших! Но парите, взети от Вълка от ББР за един ден (около 150 млн. лв.), Лена ще получи след 900 год. работа с тези 14 хил. месечно“, а не пиарка Дамянова да създава псевдосъбития, с които да замазва очите на обществото. Така „Продължаваме промяната“ показаха липсата на голяма разлика между тях и Вожда. Позицията на Харвардци изискваше честност и откритост с обществото по болезнена тема, а те показаха точно обратното, с което се изравниха с ужасния Тиран. Откровената позиция с хората щеше да изобличи кафявите медии и да им създаде ореол на мъченици. Днес вече пиар е Тицин, който се изживява като Тициан, но разликата е идентична с тази между Вожда и Леонардо. При Дамянова имаше една недодяланост, една селяния, но все пак можеше да се открие професионализъм, при „Божествения3“ има само дим, маниерничене и празноглавие. Той е напълно безсилен да направи каквото и да било в комуникациите.
Надеждата за промяна се разтваря в едно заклинание „има как“, което е силно отблъскващо за интелигентните и образованите хора. Този слоган подхожда много повече на безпросветните партии като тази на милиционера от Банкя, а не на Харвардци.

Бележки

  1. Противно на изключително широкоразпространеното мнение ‚уста‘ е в множествено число в българския книжовен език. Нещо повече, те са от pluralia tantum.
  2. Пейоративно за лилав цвят.
  3. Алюзия към прозвището на големия италиански художник от Венецианската школа Тициано Вичели, наричан още „Тициан“.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here