На маса с мафията

Прислужниците на мафията и техните прислужници облъчват избирателния корпус за ГОЛЯМА КОАЛИЦИЯ – между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“

66040

Една от най-малките цели на мафията е да не й се потърси възмездие за безчинствата за управлението й от 2009 г. насам. Чак след това идват следващите цели – да се завърне на власт, да присвои средствата от „Плана за възстановяване и устойчивост“ и др. Отсъствието на отплата за корупцията и съсипването на държавата може и да е „малката“ цел, но е най-важната, защото обратното би означавало членовете на Хунтата да са в затвора. Откъде може да дойде възмездието? От тези, които го обещават – политическите партии „Продължаваме промяната“ (4П) и „Демократична България“ (ДБ), които за изборите на 02.4.2023 г. са в коалиция „4П – ДБ“. Има една стара английска поговорка If you can’t beat them, join them (ако не можеш да ги победиш – присъедини се към тях). Точно това е най-простият начин за неутрализиране на опонент. Една чудесна коалиция между мафията и „4П – ДБ“ ще ликвидира всякаква възможност за търсене на отговорност от Бойко Борисов и неговата шайка. Неутолима жажда за власт се наблюдава и в двата най-големи политически субекта: ГЕРБ, от една страна, и 4П – ДБ, от друга, само трябва да се подготви публиката за подобна прегръдка под формата на „голяма коалиция“. Борисов има подготвени хора за тая работа – всякакви политолози, социолози и всичколози, които десетилетия са скубали пари от държавните институции под вещото ръководство на мафията. Тези говорещи глави ежедневно биват излъчвани от синия екран, всички вкупом и непрекъснато използват едни и същи опорни точки, за да изтъкнат какви страхотни кризи са залели България и кои огромни проблеми „широката коалиция“ трябва да реши, и не просто „трябва“, а ЩЕ реши:

  • последствията от войната в Украйна (била съвсем близо до нас и всяка секунда се чака да се появи и при нас)
  • инфлацията и намаляващите доходи
  • цените на основните храни и енергийните ресурси
  • финансовото състояние на държавата (бюджетен дефицит, държавен дълг и повишаващите се лихви по него)
  • отлагане на влизането ни в еврозоната
  • невлизането в Шенген.

Дори се позагуби рефрена „План за възстановяване и устойчивост“, може би защото възнамеряват и оттам да откраднат средствата, както са правили винаги и не искат да дразнят хората. Дори българският народ май се е усетил, че този План с главно „п“ е предвиден само за обръчите от фирми и нищо няма да стигне до него.
Хипнотизаторите обаче не се уморяват да повтарят, че единственото решение било редовно правителство, което щяло да ни спаси от всичко това. Нито Киро, нито Буци издържат вече извън властта и вероятно ще бъде сформирано „правителство на спасението“ уж на хората – уж да решат горните проблеми, а всъщност от жажда за власт и алчност. И, разбира се, заради олигарсите, поизгубили малко обществени средства в суровите времена на служебните правителства. Накрая, след положения изнурителен труд от редовните министри, на всички ще стане безпощадно ясно, че почти нищо или много малко от „опорките“ са намерили своето решение при редовно спасително правителство.

Институтът „служебното правителство“

Напоследък говорещите глави изобретиха нова дъвка, с която да плашат и убеждават мирното гражданство – промени в Конституцията, с които да се премахне института „служебно правителство“. Това направо ще е груба грешка. Първо, защото е глупаво да се правят толкова съществени промени заради конюнктурни обстоятелства. И второ, защото авторите на Конституцията от 1991 г. са предвидили и други специални правителства като например „правителство в оставка“, за което не се кроят никакви планове, а пък то създава повече проблеми на демокрацията. Бащите-основатели погрешно са приели за уместно излъченото от парламент, изкарал пълен 4-год. мандат, правителство да организира следващите парламентарни избори и да напусне чак след съставяне на редовно правителство от следващия парламент или при неуспех – след назначаване на служебно правителство от президента. Мотивите им не могат да бъдат споделени, защото:

  1. хипотезата за добрата работа на правителство, излъчено от парламент, изпълнил пълния си мандат, е житейски опровергана през последните 32 год. откакто е създадена последната конституция. В по-най-новата ни история има няколко такива правителства и те са си отивали с бурно недоволство и тотално помитане на изборите: правителството на Иван Костов (21.5.1997 – 24.7.2001) беше пометено на парламентарните избори на 17.6.2001 г., което срина управляващата коалиция „Обединени демократични сили“ от 137 мандата в XXXVIII народно събрание на 51 в XXXIX; на същите избори дойде правителството на Симеон Сакскобурготски, което получи 120 места в парламента, за да бъде пометено на изборите от 25.6.2005 г. и да падне до 53 места; след тези избори се създава Тройната коалиция (БСП – НДСВ – ДПС1), които имат съответно 82 + 53 + 34 места в XL народно събрание; на следващите редовни парламентарни избори (05.7.2009 г.) Станишевата партия губи повече от половината депутатски места (вече има само 40 депутати), а НДСВ въобще не влиза в XLI парламент. Последното правителство с пълен парламентарен мандат беше „Борисов 3“ (04.5.2017 – 12.5.2021), но то е малко по-особено заради лидера си, който беше изобретил схеми за фалшифициране на избори и успяваше да се възпроизвежда. Инициативата на ДБ „Ти броиш“ прекъсна успешната му серия на преизбиране, която иначе щеше да продължи 100 год. От казаното в тази точка се вижда, че в действителността правителствата „с пълен мандат“ са си отивали с мощни избирателски шутове, което е в разрез с идеята на Конституцията за непрекъсваемост на работата на „добре работещо правителство“, като под „добре работещо“ се разбира парламент с пълен 4-год. конституционен мандат. Тоест, в българската практика не може да бъде посочен конкретен пример за заложената в Конституцията корелация между „добре работещо правителство“ и „пълен парламентарен мандат“
  2. правителство, задържало се дълго на власт, е имало възможност да назначи огромна послушна администрация (особено ако е организирало местни избори и ги е спечелило), която да му помага да фалшифицира избори и да се възпроизвежда; примери имаме няколко – всички правителства на Бойко Борисов (с акцент върху „Борисов 32“).

Следователно, реалността е безпощадна и опровергава заложените в Конституцията от 1991 г. идеи за „добрите правителства“, които не бива да се прекъсват при извършването на народополезна дейност, защото вероятно следващият парламент ще ги назначи пак.
Действителността ни показа още, че има премиери, които поради невероятно „добрата“ си работа са се позадържали, поорганизирали са няколко местни избора и така са инсталирали свои бухалки в непосредствена близост до избирателния корпус, което им позволява да моделират резултатите от всякакви избори и в крайна сметка – постоянно да са на власт. Логично пресичане на подобна вакханалия са именно служебните правителства, но при условие, че президентът не е инсталиран от най-подготвения министър-председател в Галактиката, какъвто беше случаят с Росен Плевнелиев, назначавал марионетни правителства с помощта на които също много удобно се фалшифицираха избори.
Така да се каже, животът ни е удостоверил току-що направения извод. Опасността от наличието на правителство и президент от една и съща партия (ГЕРБ и Росен Плевнелиев), които могат в съдружие да фалшифицират избори и да възпроизвеждат един и същ премиер, изпитахме неколкократно на гърба си. При разминаване между премиер и президент обаче имаме шанс служебно правителство да проведе честни избори (справка: „Стефан Янев 1“, „Янев 2“, „Гълъб Донев 1“ и надявам се – „Донев 2“). Да, служебните правителства също не са безпроблемни, защото тогава президентът, чието самочувствие е излетяло в небесата, може да извърши много поразии. Въпреки това не смятам, че служебните правителства на Румен Радев са направили чак толкова големи бели, напротив открихме чудесни министри, които никога не биха имали шанс в редовно правителство. Така в културата се появи Велислав Минеков, толкова добър културен министър не сме имали (даже не смея да спомена последния редовен министър „Просто Наско“ при премиера Кирил Петков, защото за такова посмешище културното министерство никога не беше ставало). Бойко Рашков беше откритие на Румен Радев и е вторият най-добър министър след друго откритие на президента – Иван Демерджиев. Изключителни министри на правосъдието са само служебни министри на Румен Радев – Янаки Стоилов, Иван Демерджиев, Крум Зарков, всички останали са карикатури (хич не искам да напомням за Барни Ръбъла, секретарката Захариева, полуграмотните Ахладова и Цачева и т.н.). В здравеопазването заслужава да споменем Стойчо Кацаров – също служебен министър, назначен от миризливия Зелен чорап. Сегашният министър на образованието (Сашо Пенов) също кротко и съвестно си върши работата за разлика от самовлюбени и маниерничещи министри като Вълчев (при Станишев), Тодор Танев, Меглена Кунева, Красимир Вълчев (при Борисов), Николай Денков (при Кирил Петков), заети да се перчат по телевизията и без положителни действия нито за просветата, нито за науката. Ех, на този пост Денков като зам.-министър си издейства титлата ‚член-кореспондент‘, а като министър и ‚академик‘. Много добри служебни министри на регионалното развитие и благоустройството откри Радев – Виолета Комитова и Иван Шишков, за да заличат спомена от клоуни като Нанков & Сие.
Ерго, вместо да се мисли за премахването на института „служебно правителство“, по-добре е да бъде разширен в посока организиране на парламентарни избори след всяко редовно правителство. Тоест, правителството „Борисов 3“ трябваше да бъде сменено със служебно правителство още със разпускането на XLIV народно събрание. Така изборите на 04.4.2021 г. щяха да са честни и нямаше Шайката да ги спечели отново след безпрецедентните протести срещу тях. Така фалшифицираните от Хунтата избори донесоха на ГЕРБ 75 депутати, на „Има такъв народ“ (ИТН) с лидер Слави Трифонов 51 депутати, а БСП с 43. След това изборите на 11.7.2021 г., организирани от служебното правителство „Янев 1“ доведоха до избора на XLVI народно събрание със следната численост на парламентарните групи: ИТН – 65 депутати, ГЕРБ – 63 депутати, БСП – 36 депутати. Няма никаква природна причина, която да размести така първата тройка, освен организаторът на изборите. Трябва да се подчертае, че в XLVIII парламент ГЕРБ и БСП образуваха заедно с ДПС т.нар. „хартиена коалиция“, която прекрои Изборния кодекс и върна всички схеми за изборни измами точно за предстоящите избори. Следователно, организаторът на изборите е много важен, защото резултатите се променят или както е казал великият вожд и учител на съветския народ, др. Йосиф Висарионович Сталин – „не е важно кой как гласува, важно е кой брои3“. Разбира се, трябва да се има предвид, че опитите за фалшификации при НДСВ (лидер Симеон Сакскобурготски) на парламентарните избори от 25.6.2005 г. и тези при Тройната коалиция (премиер Сергей Станишев) от 05.7.2009 г., бяха направо незначителни в сравненията с мутренските прийоми на Диктатора. Симеон правеше томболи с предметни награди за избирателите, Сергей правеше скромни парични подаръци на „социално слабите“ и неграмотни сънародници, а Буци се научи директно да редактира изборните протоколи.

Широката коалиция

Противно на популярното мнение, че Румен Радев иска да управлява със служебни правителства, аз смятам точно обратното. Дори на Зеления чорап му писна да го прави. Така той фокусира гнева и надеждите върху себе си, без да има достатъчно инструменти, за да оправдае последните – така става монополист върху насочеността на гнева. Един от най-новите лостове на мръсния Зелен чорап, изобретен от самия него, са празните приказки пред българските журналисти (заема силно проруски позиции), а в Европейския съвет гласува както повечето страни, заемащи проукраински позиции. Целта му е създаване на допълнителни причини за образуване на редовно правителство, което да тури край на „агонията“ със служебните, които следват някакви проруски позиции по негова воля. Така Румен Радев създава обществени настроения предимно в чужбина, а у нас след малко хиперболизиране от медийни лакеи, се получава неизбежната нужда от редовно правителство, което да премахнело вредните „служебни“. Миризливият зелен чорап няма право на повече мандати и не може заради него да се прекроява Конституцията, за да се премахне един институт, който по-скоро се нуждае от разширяване.

Всички лекари на обществото са се обединили около идеята за „голяма коалиция“. Как „4П – ДБ“ да седнат на една маса с мафията? За какво гласуваме за сваляне на мафията от власт, след като избраниците ни имат намерение да сформират коалиция с нея? Единственият смисъл е в нови и нови избори, докато се появят онези представители, които да реализират истинските цели на гражданското общество, а не онези цели, артикулирани от мошеници и тъпаци. Тук трябва да уточня: не са представители на гражданското общество онези неинтелигентни наши съграждани, които единствено имат телевизионна виза, защото отговарят на „генералната линия на партията“, това са онези простаци, призоваващи от малкия екран „да се разберат онези там в парламента“, „най-много обичам децата си, ама повече искам да се направи редовно правителство“ и т.н. Хора, чиито мечти са за пълен зимник, топла колиба и добре обути деца с чисто нови цървули, са обречени на мизерия. Те не просто умират в мизерията, те обричат поколенията си на нея.
Онзи ден като част от soft news, си проби път новина-алегория: в САЩ, в Класическото училище в столицата на щата Флорида (Талахаси) бе уволнена директорката г-жа Хоуп Караскилья (информация от уебсайта на BBC News тукPrincipal resigns after Florida students shown Michelangelo statue, от Antoinette Radford, 26.3.2023). Причината за това неблагоприятно развитие за Надеждата4 е в оплакване на 3 родителки до училищното настоятелство, което принудило директорката да напусне. Трите мами били възмутени от урок по изкуство на тема Ренесанс, където на техните 11-12 год. деца били показани слайдове от известни произведения: статуята на Давид и фреската „Сътворението на Адам“ от Микеланджело, „Раждането на Венера“ от Ботичели. Няма спор и трите произведения изобразяват голи човешки тела, но Давид така скандализирал мамите със своите над 5 m височина5, че едната от тях нарекла презентацията „порнографска“. Мамашите издали предписание на училището: задължително да бъдат предупреждавани предварително за излъчването на „порнографски“ изображения към уроците в клас. За тези 3 невероятно „интелигентни“ родителки шедьовър е лично изпечената от тях пуйка за Деня на благодарността, а най-великолепният образец за изкуство е изпичането в собствената им фурна на кейк в неделя. Та с тази изключителна по своята величина интелигентност не знам какво предварително биха могли да установят за имена като Да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Ботичели. Тези мамаши са образец за тъпота и нефелност. В скапания си живот те нито са научили, нито знаят какво е Ренесанс, нито кой е Микеланджело, нито кой е бил Давид от Библията (Книга на Царете) и какво е „запасал“ на дясното си рамо, и т.н. Как тези красавици ще определят какво и как да изучават децата им? Качеството „мамаша“ не е лиценз за определяне на учебното съдържание, единствено можеш да го избираш, ако сама ги обучаваш. С подобни дидактически методи крайният резултат от развитието на децата им е достигането на тъпотата на родителите си. А тази тъпота изумява всеки интелигентен човек. Същата медия (Би Би Си) днес съобщи за изумлението на директорката на Флорентинската „Галерия на академията6“, която не може да разбере американските мамаши (информация от уебсайта на BBC News тукItalian art experts astonished by David statue uproar in Florida, от Davide Ghiglione, 28.3.2023). Не може да ги разбере, ама те са мнозинството, а тя е от нещастното малцинство.
Същото важи за българските умници, впили поглед в хладилника, хипермаркета и хипофизата – те ще останат на дъното и единствената посока, в която могат да се движат, е надолу. Мракът, в който живеят някакви идиоти, призоваващи за редовно правителство от телевизионния екран, не им дава да видят светлината. Естествено, завладените масмедии сугестират избирателното тяло и създават впечатление, че цял народ неутолимо желае „редовно правителство“, което ще твори чудо след чудо. Субектите, отправящи горещи призиви към политиците ни, не могат да напишат без грешки името си дори, но те са Избраните да изразяват мнението на Народа. Онези що знаят кой е Леонардо, Буонароти, Санцио и Сандро и що са свършили – нямат думата! Те са малцинство и трябва да си налягат парцалите. Народите, прехласвали се по такива водачи като милиционера Борисов или тъпанара Живков, винаги свършват по един и същ катастрофален начин. Сърцераздирателна е загрижеността на „обикновения човек“ за държавните финанси и по-точно относно излишните харчове за демокрация като тези за допитвания до суверена – дали за мнение по конкретен въпрос или от кого да бъде представляван.

Разходите за избори не са напразни, това са най-полезните разходи, които една демократична държава може да направи. Безполезни са разходите на Президентството с нискоинтелигентни и безидейни чиновници, безполезни са разходите за охрана на държавните ни ръководители, безполезни са разходите за издръжката на множество държавни органи, но не чувам призив от всички тези загрижени люде за премахването на подобни безполезни разходи. Напротив, искат да елиминират полезните разходи. Не може антимафията да сяда на една маса с мафията. Ако седнат заедно, значи всички са Мафията.

Бележки

  1. Това са акроними на 3 политически партии. БСП – Българска социалистическа партия с тогавашен лидер Сергей Станишев. НДСВ – Национално движение „Симеон II” с тогавашен лидер Симеон Сакскобурготски. ДПС – Движение за права и свободи с тогавашен лидер и сегашен почетен председател Ахмед Доган.
  2. От 04.5.2017 до 12.5.2021 г. Другите му 2 правителства „Борисов 1“ (27.7.2009 – 13.3.2013 г.) и „Борисов 2“ (07.11.2014 – 27.1.2017 г.) бяха прекъсвани от марионетни служебни правителства съответно на Марин Райков и Георги Близнашки (той е след Пламен Орешарски, а след „Борисов 2“ формално е служебното правителство на Огнян Герджиков).
  3. Шега със „съветския народ“. Сталин не е имал предвид избори в общоприетия смисъл, защото такива той предвидливо е отменил, а партийните вотове в самата КПСС (Комунистическа партия на Съветския съюз).
  4. Личното име на г-жа Хоуп Караскилья се превежда на български език като Надежда.
  5. Шега. Това е истинската височина на скулптурата, която всъщност е била показана на екран, т.е. няма как от тази медия да се разбере оригиналния размер. Правя алюзия за друг размер.
  6. В нея е изложен оригиналът на статуята Давид на Микеланджело. Официален уебсайт на английски език тук.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here