Интелектуална нищета

Слугините на Мафията се включиха в нейна подкрепа с писмо на 100-ина с претенции за интелектуалци

79407

Не мина и седмица откакто приключиха изборите за XLIX народно събрание и лакеите на мафията получиха искра за подкрепа на ГЕРБ. Тя дойде от един стар прислужник в множество партии, накрая акостирал като хоноруван преподавател в Минно-геоложкия университет. Озоваването там стана с помощта на тогавашния ректор, по това време дори „ректор на ректорите“ – Любен Тотев. За незапознатите ще допълня, че Тотев по това време беше ректор на Минно-геоложкия университет (извън Топ 5000 на престижните университети в света) и беше близък приятел на Хунтата. Същият този Вили Лилков, усилено практикуващ лоялност към олигархията, беше в инициативния комитет за издигането на Анастас Герджиков за президент (пореден „ректор на ректорите“, обслужващ Тирана). Очевидно при този човечец желанието за слугуване изпреварва всяко друго. Няма интелигентен човек, който да не знае, че Герджиков беше кандидатура на ГЕРБ, маскирана зад някакъв инициативен комитет. Даже нещо повече – Анастас беше лична кандидатура на Диктатора, а не на цялата Хунта. Резултатите от парламентарните избори, състояли се на 2-и април, влели толкова много надежда за бъдещо ползотворно сътрудничество в душата на ратая, че Вили Лилков зърнал1 на няколко от другите „интелектуалци“ като Калин Сърменов, Румяна Коларова, Боян Биолчев и др., които „никога“ в живота си не са били на герберастка хранилка, за да подпишат едно слузесто писмо-призив за сформиране на редовно правителство. Те пък звъннали на други и така се получило магическото число на подмазвачите – 100. В крайна сметка в списъка открихме писателки, известни с творчеството на баща си, лъже-учени, бездарни творци, неуспели журналисти и всякакви други отрепки, подписали призив към коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“, да се прегърнат с мафията и да направят правителство за „доброто“ на България. Трябвало да се избере министерски съвет, контролиран от Буци, а не от президента. Тоест, между „президентско правителство“ и „мафиотско“, те са за второто. Всъщност, според тях, доброто за родината има едно-единствено измерение – да е добро за тях. Така те ще имат възможност да приемат горещите благодарности на Тирана, а той е показал (също като учителя си от Правец), че знае що е благодарност и как се изразява тя – пари в брой за ласкателите. Същите тези славословители на режима бяха пропуснали да напишат по времето на управлението на диктатора от Банкя дори един ред за следните знаменателни събития:

  • малтретирането на протестиращи през горещото лято на 2020 г. Чак след като Бойко Рашков стана служебен министър на вътрешните работи, назначен от Румен Радев, бяха открити кадрите със зловещия побой и униженията на студенти под колоните до централния вход на Министерски съвет. Отговорни за стълкновението бяха тогавашния министър на вътрешните работи (Младен Маринов), тогавашния Главен секретар на МВР (Ивайло Иванов) и тогавашния директор на Главна дирекция „Национална полиция“ (Христо Терзийски). За да замаже гафа, Диктатора смени Маринов с друг виновник за събитията – Терзийски, а главният секретар направи шеф на поверения му Столичен инспекторат. Множеството парламентарни избори през последните 2 години дадоха възможност на шофьора на Мето Илиенски (Маринов) неизменно да води една от листите на ГЕРБ. В предишния (XLVIII) парламент Хунтата предложи някакво „експертно“ правителство с премиер поредната сламена кукла. Та, в проекто-правителството на Габровски имаше проекто-министър на вътрешните работи някаква никаквица, която била председател на етичната комисия, разследвала побоищата в МВР. Точно тази любезна председателка стигнала до извода, че протестиращите сами са си били виновни2. Не бяха един и двама лакеите на властта, които превъзнасяха проекто-правителството на Николай Габровски и неговата експертност. Българският „интелектуалец“ е толкова непримирим с некадърниците, че му е писнало да ги изобличава и дори при толкова зловещи сцени, родният „интелектуалец“ предпочете мълчанието – то не носи бели́
  • тъпченето на нощното шкафче в правителствената резиденция от Тирана със злато и банкноти от €500. Васил Божков направи публични самопризнания за дадени близо 70 млн. на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Менда Стоянова (първите двама съответно като премиер и министър на финансите, а Стоянова като председател на парламентарната бюджетна комисия), за да му „опростят“ дължимите към фиска данъци и такси. Така 700-800 млн. лв. не успяха да влязат в полезрението на властимащите и се направиха на излъгани от Божков. Същевременно в края на 2015 г. Горанов сломи съпротивата на много силни целеви групи и наложи т.нар. „данък уикенд“. По това време героят от 2-рия списък „Магнитски“ твърдеше: «данък уикенд възстановява справедливостта, защото всички са длъжни да плащат ДДС по веригата. Регистрираните по ЗДДС3 имат право на данъчен кредит, т.е. да приспадат този данък от закупени активи. Когато става въпрос за къщи, яхти или автомобили, закупени като фирмени активи, но ползвани за лични цели, се ощетява фискът и се нарушава справедливостта». Тогава министърът на финансите Горанов очакваше постъпления от около 100 млн. лв. от този данък за 2016 г. Както се казва борѝ се със зъби и нокти за налагането му, влезе в страхотен конфликт с работодателите, а задкулисно отпусна 8 пъти по-голяма сума на хазартния бос Васил Божков. Тоест, абсолютна лъжа на Борисов и Горанов е „случайното“ пропускане на толкова голяма сума, непостъпила в бюджета от хазарт. Нашите „интелектуалци“ са прекалено интелектуални, за да разберат числата, с които жонглират техните господари, та позорно замълчаха при тази ситуация
  • създаването на извънреден съд – Специализираният наказателен съд, в който се разправяха с неудобни или твърдоглави бизнесмени, които не искат да отстъпят фирмите си на Хунтата или нейния най-корпулентен член – Пеефски. „Интелектуалците“ оцениха тази тактика за справяне с противника по достойнство и „достойно“ замълчаха докато достойно замечтаха за „специализиран интелектуален съд“ с единствена задача – да се справи с противниците им
  • „Апартаментгейт“ и други подобни скандали, свидетелстващи за личното обогатяване от властта на много широка палитра гербаджии, като имаше дори министри, председатели на Народното събрание и т.н. Дори първият и единствен заместник на Бойко Борисов беше успял да се сдобие със 7-ми свръхлуксозен апартамент. Завистта на „интелектуалците“ към уредилите се техни колеги ги скова и те не успяха да отправят никакъв призив „за всички интелектуалци – лукс апартаменти от държавата“
  • странните кариери на изключително тъпи служители. Освен различни секретарки, започнали да се изявяват като вицепремиери и министри по времето на ГЕРБ, имаше и някакви служители в Прокуратурата, които направиха шеметни кариери. Например: прокурорът по аферата „Ало, Ваньо?“ (Пацо Терасата) първоначално стана зам.-министър на правосъдието, а после шеф на Антикорупционна комисия. Житейската несъстоятелност на тези мижитурки не направи никакво впечатление на „интелектуалците“, та да им послужи за изява в епистоларния жанр
  • чутовното нарастване на смъртни злополуки в републиката. Дали вследствие на кражбите при строителство на пътища (случая Своге и много друго под малоумното название „войната по пътищата“) или пък необяснени случаи, свързани с властта (Методи Бачев, шеф на Агромах, печелила много поръчки за строителство на пътища, който съобщи за хомосексуални контакти между Бойко Борисов и кмета на Симитли (Апостол Апостолов); емблематичният Мишо Бирата и неговата съпруга и другият участник в същия скандал – Ваньо Танов; журналистката от Русе (Виктория Маринова), която по някакъв начин беше свързана с карето за белот на Диктатора и много др.). Смъртта на незабравимия Милен Цветков, чийто убиец се оказа пряко свързан с Хунтата, както и злополуката само няколко месеца по-рано със Силва Зурлева. Валетата на Борисов непрекъснато повтарят как Тирана 2 год. не е на власт и страната летяла към нанадолнището, а за същите 2 год. не забелязват тоталната липса на убийства на врагове на Хунтата. Българските интелектуалци не са с толкова нежни, раними души, и се засягат само когато спрат постъпленията в касичките им, та затова не са писали никакви кървави писма по този повод
  • завоюването от Хунтата на всички върхове в позитивните и всички низини в негативните класации на „поверената им“ държава, като например: корупцията и усещането за нея, свободата на словото и усещането за него, най-ниските частни инвестиции в страната, най-мижавият ръст в Брутния вътрешен продукт, най-скапаната страна в Европейския съюз и Света. Духът на българския интелектуалец не се развълнува въобще от тези дреболии, той въстава само когато види отдалечаващи се пари на хоризонта.

Големите думи винаги идват от малки хора

Патосът, призивите, тесногръдието и късогледството са типични за тези „интелектуалци“. Те не могат да видят никакво решение освен Единственото. Глупавата им надежда отново да седнат на трапезата на Хунтата ги прави жалки. Румен Радев също работи за правителство на Бойко Борисов, иначе нямаше да е това внезапно двуличие – в Европейския съвет да гласува и подписва всички документи с мнозинството, а пред българските журналисти да заявява силно пропутински позиции. Така той мобилизира десните хора в България и тези, които поне малко имат акъл в главата и отдавна са идентифицирали Империята на злото – Русия, да изразят тревогата си от путинизацията на България. Особено силни притеснения будят тези празни президентски приказки у атлантическите ни съюзници, чиято параноя рисува югозападния край на Европа като крепост на Путин. Логично следствие при слабите мозъци е силно изразеното предпочитание за редовно правителство, доминирано от мафията, пред служебно, направлявано от миризлив путинист.
Не одобрявам „Продължаваме промяната“, защото времето, прекарано във властта, показа суетата и безидейността им. Не одобрявам и „Демократична България“, защото едни и същи муцуни се въртят вече десетилетия, а като се доберат случайно до властта успяват да направят такива реформи, че десетилетия не можем да се оправим от тях. Например: такава е конституционната реформа от 2015 г., брандирана като „реформа на Христо Иванов“. Отчитайки факта, че десните не бяха успели да влязат в няколко парламента, Иванов предвиди квалифицирано мнозинство за избор на членовете на ВСС4, което предполагаше участие във вземането на решения за парламентарната квота на „градската десница“. Резултатът е: Диктатора се договори с ДПС и БСП, излъчиха си послушен ВСС, избрал шеф на ВАС (Георги Чолаков) и Главен прокурор (Иван Гешев) по вкуса на мафията, а откакто на власт са „демократите“ – не могат да докоснат ни Гешев, ни никого. В последния парламент (XLVIII) депутатката от „Демократична България“ Елисавета Белобрадова за малко да направи една страшна простотия с детските ясли. Тя намери подкрепа у други несретници – гербаджията дългогодишен министър на образованието Красимир Вълчев и суетния академик от „Продължаваме промяната“, последен министър на образованието в редовно правителство – Николай Денков. Тази тройка се опита да превърне детските ясли в детски градини със специален законопроект. Реформата им се състоеше в смяна на табелата и ресорното министерство (в момента е на здравеопазването, а според „белобрадия“ законопроект трябваше да стане министерство на образованието и науката). По-безцелен, бездарен и глупав законопроект рядко се появява в парламента, въпреки печалната му практика. Под знамето на „интегрираното детско развитие“ след мощен обстрел в социалните мрежи загинаха и предложените изключително тъпи промени от Белобрадова. Единственото по-лошо от глупака е активният глупак, а точно такива са реформите на „градската десница“.
На току-що проведените парламентарни избори се доказа една стара научна хипотеза, а именно механичният сбор на политически субекти не води до сумата от техните изборни резултати, която се превърна в научен факт. В сравнение с изборите от 04.10.2022 г. коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ е изгубила 71 558 гласа, 3,09% и 9 мандата5. Не че това кардинално сменя картината, но поне дава отговор с чувствително закъснение на онова късане на ризите за изборите от 26.3.2017 г., когато „градската десница“ остана непредставена в XLIV парламент със сумарен резултат от почти 300 хил. гласа, което беше равно на около 25 мандата6. Неистовото желание за първа папка за правителствен мандат при президента доведе до понижен сумарен резултат. Не че обратното щеше да доведе до някаква чувствителна разлика или пък щеше да реши някакъв проблем, но все пак отчитам научния факт, който щеше да си остане само хипотеза.
Хубави, лоши, това е материалът, с който разполагаме. Трябва да поздравим коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ затова че отказаха да се прегърнат с Мафията. Те са избрани именно защото са против ГЕРБ, ако се прегърнат с отровителите на българската демокрация – никога не биха били избрани. Иначе, по правило, големите призиви се отправят от незначителни хора. Визираното тук писмо на 100-те интелектуалци доказва напълно този извод.

Бележки

  1. Шеговито за „позвънил“ във връзка със звукоподражаващото междуметие „зър“ (звънене на стар телефон). Иначе глаголът е неправилно употребен, защото идва от спрягането на „зървам“ – забелязвам нещо за кратко време.
  2. Гражданското обществено научи това благодарение на Гражданско движение „БОЕЦ“ с лидер Георги Георгиев“.
  3. ЗДДС – Закон за данъка върху добавената стойност (ДДС).
  4. ВСС – Висш съдебен съвет. ДПС – политическа партия Движение за права и свободи. БСП – Българска социалистическа партия. ВАС – Върховен административен съд.
  5. За изборите на 04.10.2022 г. ПП имат: 506 099 гласа, 20,20% и 53 мандата, а ДБ съответно: 186 528, 7,45% и 20 мандата, т.е. механичният им сбор е: 692 627 гласа, 27,65% и 73 мандата (при избирателна активност 39,41%). На изборите от 02.4.2023 г. коалицията ППДБ има: 621 069 гласа, 24,56% от гласувалите и 64 парламентарни мандата (при избирателна активност 40,69%).
  6. Тогава „градската десница“ беше разделена на 3 части: „Демократи за силна България“ (в коалиция „Нова република“) с 86 984 гласа, „Да, България“ (в коалиция „Движение Да България“ със „Зелените“ и Движението за европейско обединение и солидарност (ДЕОС) с лидер Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“, което Кирил Петков представи за абсолютно несвързано с политиката преди сегашните избори) със 101 177 гласа и „Реформаторския блок“ със 107 407 гласа.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here