Служебно правителство на мафията

Беше време, когато служебните правителства символизираха надежда и честност, след промените в Конституцията от 2023 г. мафията превзе и тях

25336

Широко прокламираните промени в Конституцията (най-вече от ДБ1) бяха сторени и произведоха чудовище. Тази мантра, повтаряна вече от повече от десетилетие, за „съдебна реформа“ се оказа ялова, както винаги. Мантра е дума, която произлиза от санскритски (древен индоарийски език), и има много различни значения – едно в индуизма и будизма, друго според Луи Рену, трето според Оксфордския речник. Рену смята, че мантра е „мисъл“ или „структурирана група мисли“, а Оксфорд – повтарящо се слово или звук при медитация. Наложилото се у нас значение е именно третото. По този начин утвърденият „звук“ ‚съдебна реформа‘ резонира в съзнанието на всеки стар градски мошеник като божествен звън. Естествено, техният коефициент за интелигентност е твърде нисък, за да произведат нещо свястно и упражненията им се изчерпват със заклинания как всеки момент ще композират „Фантастична симфония2“, но накрая се получава мощен и продължителен флатулентен3 звук. Съдебната реформа (при промените в Конституцията от 2023 г.) се изчерпва с разместване на едни хора от едни съвети и с премахването на някои правомощия на прокуратурата, вкл. на главпрокурора. Излишно е, но все пак да подчертая – промените в съдебната власт отразяват глупостта на авторите им и няма да получим съществен резултат.
Извън безплодните реформи в съдебната власт, особено неприятни са промените при служебното правителство. Досегашната форма беше близка до перфектната и бяха необходими съвсем дребни фини настройки, за да се получи пълната перфектност, но некадърниците прекроиха по най-глупавия начин този конституционен институт. Това явно устройва ГЕРБ, а като кажем ГЕРБ разбираме неговия лидер, който е един от доновете на българската мафия. Една от неговите прислужници, която цял живот е била секретарка, но с номинално завършено юридическо образование, предложи формулата: президентът да има право да номинира служебни премиери само от предварителен списък, залегнал в самата конституция по примера на Гърция. Даже се оказа, че ние сме били много по-демократични, защото списъкът на българския президент включвал 10 възможности, а на гръцкия само 3. Това не може да се нарече другояче освен върховна тъпота, защото гръцкият президент се избира от парламента им по следната процедура:

  • кандидатът трябва да отговаря на следните условия: да е гръцки гражданин поне от 5 год., да е с гръцки произход по майчина или бащина линия, да е навършил 40 год. и да отговаря на критериите за активен гласоподавател
  • поне месец преди изтичане мандата на действащия президент следва да бъде започната специална процедура по избор на нов (гръцкият президент има 5-год. мандат и може да бъде преизбиран веднъж)
  • необходимото мнозинство за I тур е квалифицирано – 2/3 от членовете, регламентирани по закон (в Конституцията броят не трябва да е по-малък от 200 и по-голям от 300, в момента законът определя максимално позволената от Конституцията численост – 300)
  • 5 дни след I тур се провежда II тур като за него отново е нужно същото квалифицирано мнозинство
  • ако и на II тур нито един кандидат не е получил необходимото квалифицирано мнозинство, то вотът се повтаря за 3-ти път след 5 дни, но този път необходимото мнозинство е 3/5 (III тур)
  • при неуспешен III тур се разпуска парламентът.

Въпреки че гръцкият парламент избира президента, държавният им глава има следните правомощия:

  • всички негови актове, освен изчерпателно изброените в Конституцията, подлежат на контрасигнатура от ресорния министър, а референдумите се приподписват от председателя на парламента (в много голяма степен прилича на КРБ4)
  • не се приподписват следните укази на президента: номинирането на министър-председател; даването на проучвателен мандат на кандидат за премиер; разпускането на парламента (има особени провизии); налагането на вето; назначаването на президентската администрация (аналогично в КРБ)
  • президентът номинира премиера и назначава (уволнява) по негово предложение министрите; номинирането е подобно на нашето с изключение на срока за изпълнение – 3 дни и за 3-мата кандидати, освен това правителството в България се назначава от парламента, а не от президента (той не може и да освободи министър, а гръцкият му колега може)
  • при невъзможност първите 3 по големина парламентарни групи да сформират кабинет, президентът се опитва да създаде правителство от всички парламентарни партии и чак ако и този опит се провали, се назначава служебно правителство (3-тият кандидат за премиер е от 3-тата по численост парламентарна група, гръцкият президент няма право на избор, какъвто има българският)
  • президентът номинира служебен министър-председател измежду председателите на върховните съдилища (Върховен административен или Върховен касационен съд) или председателя на Сметната палата, който кабинет трябва да получи възможно най-широка парламентарна подкрепа, за да може да се разпусне парламента и да се проведат избори5.

Българският президент се избира директно (пряко и лично) от народа (по мажоритарна система с абсолютно мнозинство в 2 тура). Резултатите от последните президентски избори, проведени на 14 и 21.11.2021 г. са: на II тур за Румен Радев: 1’539’650 действителни гласа; 733’791 за двойката „Анастас Герджиков – Невяна Митева“; 34’169 – „не подкрепям никого“. А за проведените парламентарни избори на 02.4.2023 г.:

  1. ГЕРБ-СДС = 669’924 гласа
  2. ППДБ = 621’069 гласа
  3. ГЕРБ-СДС = 347’700 гласа
  4. други партии = 890’540
  5. „не подкрепям никого“ = 109’095.

Петима депутати от ППДБ и 1 от ДПС не гласуваха за промените в конституцията, но и без да ажустирам данните за това е видно липсата на 2/3 мнозинство в Тройната сглобка (<65% от действителните гласове и около 62% предвид гласовете „не подкрепям никого“ при необходими 67%; посочените по-горе действителни гласове за Радев са >67%). Следователно, отчитайки електоралните гласове Сглобката няма необходимото конституционно мнозинство, но пък в парламента, благодарение на закръгленията и облагодетелстването на по-големите парламентарни групи от метода на най-големия остатък (Хеър-Ниймайер), го има и си присвои правото без обществено обсъждане и подкрепа, урбулешката да приеме най-безобразните промени в явен конфликт с конституционни, правни, демократични и човешки принципи. Папагалското преписване от гръцката конституция те прави нещастен папагал и нищо повече.
И най-демократичната организация след определено време се превръща в олигархия, заради практическата невъзможност за пряка демокрация, гласи железният закон на олигархията (подробности тук). На първо място трябва да отбележа, че става дума за непряка демокрация, каквато е установена в повечето демократични страни по света, синоним е ‚представителна демокрация‘ или ‚електорална демокрация‘. Идеалът за демокрация е ‚пряката демокрация‘, но в наши дни тя не може да съществува, затова трябва да се примирим с нейния сурогат – ‚представителната демокрация‘, която според железния закон се превръща в олигархия. За да стане невъзможна трансформацията от непряка демокрация в олигархия са необходими 5 предпоставки:

  1. гражданите трябва да са абсолютно свободни и да могат да се защитават сами, т.е. трябва да имат право на носене на оръжие (затова и голямата битка в САЩ, където демократите неистово се опитват да ликвидират това право в най-великата демокрация, за да я превърнат в твърда олигархия, където политкоректността ще тържествува и няма да се дава там на някакви плебеи и реднекове да мърдат много-много и да си позволяват престъпмисли). По този начин свободните хора могат да изградят общество отдолу-нагоре, обратното (отгоре-надолу) се среща при диктатурите, олигархиите и плутокрациите
  2. сдружаването на свободните граждани следва да се извършва предимно на основата на общини (местни общества), които трябва да са абсолютно независими от някакъв център. Независимостта им, на 1-во място, включва финансова независимост, т.е. те трябва да са свободни да определят местните данъци и такси съвсем свободно (в България има една такава измама в „определени граници“ съгласно Законът за местните данъци и такси, но това е типичен пример за несвобода)
  3. общините с оглед по-добро опазване на интересите си, могат да се сдружават като сформират по-голяма административно-териториална единица – кантон (този принцип е напълно спазен при образуването на кантоните в Швейцария и на отделните щати в САЩ)
  4. не бива да съществува йерархична административна система
  5. трябва да съществува конкуренция между всички териториални единици (общини) и най-вече тя да е изразена в местните данъци и такси, както и в предлаганите от тях услуги.

Това е един съвременен синтез на теорията на Жан-Жак Русо за обществения договор, стъпила на основата на Джон Лок, определил 2-те основни части ‚общество‘ и ‚политическо представителство‘, която пък се базира върху civitas (обединение от хора, чиято цел е осигуряването на собствената им сигурност) на Томас Хобс. С други думи: представителността в представителната демокрация се определя от това от кого и как си избран. Когато българският суверен директно и лично е избрал българският президент, то той е много по-представителен от избраните по партийно-листова система депутати (нелично и непряко), от една страна, а и от гръцкия президент, излъчен от тамошния парламент, от друга. Нещо повече пряко избраният президент много повече представлява управляваните от мижитурките, включени в Конституцията като възможност за служебни премиери. Следователно, конституционното ограничаване на правомощията на пряко избрания български президент е нелепо. Мафията винаги се е страхувала от едноличните органи, избирани от суверена, със силни и ярки личности вътре, защото не може да им влияе, а когато органите са колективни и е необходимо мнозинство за вземане на решения, то те се съсредоточават в някаква блокираща квота за пречене на вземането на решения, които не ги устройват, и обратното – в крехко мнозинство, когато трябва да се вземат решения в полза на мафията.

Главчовото правителство

Румен Радев чакаше да си отмъсти на ППДБ за малоумните промени в конституцията, които привидно бяха инициирани от тях, но със сигурност са били вдъхновени от корпулентните представители на мафията – Бойко Методиевич и Пеефски. Шарлатаните, чийто лиги не можеха да се спрат пред нищо, след предвкусване на сладкото отмъщение срещу президента, се оказаха в основата на глупавите промени за служебното правителство. Там бащински двете шишита ги напътстваха, а към тях, като извор на идеи, беше изпратена една жена, чиято професионална биография е белязана от уменията на професионалната секретарка, но пък с маршалски жезъл в чантичката. Така Екатерина Захариева подхвърли на лапнишараните гръцката идея и те я налапаха мощно. За пореден път Румен Радев се поддаде на личните си чувства и вместо да откаже да назначи правителството на Празноглавчев, той изпълни една своя лична задача – да прекрати премиерстването на карикатурния Николай Денков. Наистина, през последните години не се сещам за по-абсурден премиер, тежко инвалидизиран от болестите на егото, които са напълно неизлечими, но другият избор беше мафията. Е, Румен Радев го направи. Макар че от тази 1-ва седмица на празноглавчевото правителство да е видно, че и 1-вият избор е бил пак на някакъв аматьорски мафиотски клан, поиграл си малко със старите донове, но, в крайна сметка, изпъден. Ще направя кратък преглед на министрите от служебното правителство на мафията:
Празноглавчев – сламен човек, който дори не може да се изказва, чете всичко от някакви луксозни папки и то не с гладкостта, която се очаква при лично авторство. Има много опасни рефлекси: като председател на Народното събрание си позволи да изгони лидерката на опозицията (Корнелия Нинова) по маловажен повод. Нещо като Просто Киро, позволил си да арестува лидера на опозицията и да изпраща SMS-и на коалиционните си партньори „аз арестувах Бойко Борисов“. И 2-те събития имаха тежки последици, за Празноглавчев обаче нещата придобиха неочакван обрат и той ненадейно застана на правителственото кормило. Бродят едни слухове, като броденето им е тип „Карл Маркс“, а слуховете са тип „Николай Денков6“, за празноглавата дейност като дипломиран експерт-счетоводител – много прикривал различни престъпления, че Настимир Ананиев с неговите наркотици и тероризъм бил направо малчуган в сравнение с баче си Празноглавчев;
Калин Стоянов – много неприятна личност, ако въобще този милиционер може да се нарече „личност“. Интелигентният български народ бе плъзнат по интригантската плоскост на познанството му с този или онзи контрабандист с цел да бъде дискредитиран като вътрешен министър. Той лесно се измъкна като просто каза: „Бойко Рашков, в качеството му на МВР министър, ме запозна с Ярите“ (баща Марин и син Стефан Димитрови, маркетирани като 2-те десни ръце на някакъв „легендарен“ контрабандист Паскал). Подмината беше милиционерската Стоянова дейност. Един пример от последната седмица: Стоянов отказа да съобщи на депутатите дали Мартин Божанов – Нотариуса е бил секретен сътрудник на МВР заради „държавна тайна“, което предполага абсолютно непознаване на материята и използване на измамническа технология – първо си формулираме лъжливата теза и след това гледаме как да я защитим. В Наказателния кодекс (НК) наказанието за издаване на ‚държавна тайна‘ е дадено в чл.104 (1), но (3) казва «Информацията, представляваща държавна тайна, се определя със закон». В случая този закон е Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), който в чл.25 ни казва: «Държавна тайна е информацията, определена в списъка по приложение № 17…» . В т.II. (Информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната) може да бъде приложена единствено т.3: «Сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и получените в резултат на тези дейности информация и предмети, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности». Излиза че престъпникът Нотариуса е бил разузнавач или нещо такова. Най-яркият пример за некадърността на Стоянов обаче е побоят над гражданите при протестите срещу самозабравилия се ексшеф на Българския футболен съюз – Борислав Михайлов. Този човек демонстрира абсолютната си несъстоятелност при тази операция. Българската милиция (полиция още няма в тази малка и китна страна) е свикнала да бие и то по много жесток начин, с което не компенсира, а задълбочава тоталната липса на професионализъм. Само заради това този Стоянов трябваше да е изпратен да пасе козички някъде. Поисканата по този повод оставка от несъстоятелното джудже Денков на Калин Стоянов не намалява тежестта на Стояновото нарушение. Празноглавчев върна и открояващия се некадърник Стоян Темелакиев, уволнен от Денков при побоя над гражданите. Този некадърник се маркетира като „голям професионалист в областта на вътрешната сигурност“, но не е нищо друго освен един тежък некадърник;
Петко Николов – отколешен слуга на олигархията, който чрез Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прикриваше кражбите от обществени средства години наред. Подлизурко, който веднага започва да се предлага на всяка нова власт и само най-подлата го назначава. Монополите в горивата и телекомуникациите крепнеха и се разширяваха под корумпирания поглед на бай Петко;
Евтим Милошев – може би едно от най-мазните същества на планетата, което обаче осребрява многократно олиото си. Той е професионален мръсник. Една от големите грешки на Слави Трифонов, който не разкри, че е изгонил Милошев защото краде от него, а не както пишат жълтите медии за някакъв конфликт с Боряна Шехтова или пък сестра й Ана;
Георги Гвоздейков – един от поредните, но за сметка на това много големи провали на ППДБ. Кадрите са ахилесовата пета на всяка българска партия. Неустрашимият стар морски вълк Бойко Рашков, който дори от бурите извлича оптимистични поуки, е бил измамен от Калин Стоянов, за да бъде назначен за директор на ГДБОП8, а по-късно след неколкочасово интервю с Кирил Петков същият го измамил за поста вътрешен министър. Та този Гвоздейков така е измамил лидерите на „Промяната“, че като премиер Кирил Петков специално създаде държавно дружество заради него (България хели мед сървиз – ЕАД) и след проведен „конкурс“ Гвоздейков се оказва печелившия кандидат за поста изпълнителен директор. Тогава той не можеше да заеме любимото си кресло на министър на транспорта, защото мястото беше запазено за главния спонсор и звезда на „Продължаваме промяната“ Николай Събев, самоназоваващ се Ник. Като всеки човек с 2 g мозък в главата си, Ник бързо разбра за каква измама става дума и с какви подхвърквачи си има работа, и напусна измамниците самоназоваващи се Харвардци. Така се оваканти желания от Гвоздейков пост в правителството на меганещастника Ник Денков. Като ултрахитър селянин, след заемането му, Гвоздейков се заема с подсигуряване на бъдещето си, вижда го в лоното на мафията, с което започва сътрудничеството с Бойко Методиевич и Пеефски. Огромното количество назначения в транспорта са прислужници на мафията и са посочени от двата тумора на гражданското ни общество. Кирил Петков много се изненадал от участието на Гвоздейков в служебното правителство на мафията и (щял да) изключи(л) предателя от ППДБ. Няма да е за чудо след изборите на 09.6.2024 г. точно този да е министърът на транспорта в редовното правителство на ГЕРБ и ДПС. През цялото време Методиевич ще се хвали, че кадри на ППДБ участват в неговото правителство и ще се опита да ги пришие към престъпното си управление. Този трик, наречен „маркетингов“ от Кирил Петков, вече започна реализация във връзка с щаба за предсрочните парламентарни избори. Слугата на Методиевич екснатегач на Просто Киро щял да го оглави и щял да организира „най-честните“ избори в Галактиката;
Кирил Вътев – този образ е съвсем аналогичен на Гвоздейков. За него няма какво много да добавя освен че най-честният човек, пребивавал някога в ППДБ (Александър Дунчев), каза: началникът на Вътев е Вълка (Румен Гайтански). Подозрителното поведение на този откровен мазник и некадърник във връзка с разрушаването на вилата на Вълка в яз. Искър изобличи развалената му природа. Интервюто на Александър Дунчев може да видите тук („Гости в ловните стопанства са съдии и богати хора“, бТВ – „Тази сутрин“, 03.4.2024 г.);
Росен Карадимов – дясната ръка на 2-рия най-голям крадец сред премиерите на България след Бойко Методиевич – Сергей Дмитриевич. През вече далечната 2009 г. Бойко Борисов дойде на власт за да измете най-корумпираното правителство на прехода, това на Тройната коалиция с министър-председател Сергей Станишев, а малко по-късно успя да направи Сергей втори по корупция, защото го изпревари. Толкова много кражби бяха извършени от Росен Карадимов и бъдещата Моника Станишева (по онова време Йосифова), че даже имаше международен скандал (аферата Хохегер, подробности тук). Права е Корнелия Нинова, която твърди, че Методиевич се опитва да превземе БСП. Явен помагач в мафиотските правителства на главний мафиот е Карадимов, дясна ръка на най-крадливия премиер след Методиевич в класацията по крадливост иначе хронологично точно преди него. „Новата левица“ всъщност са старите крадливи мутри на компартията, които искат да изчистят значително по-честната от тях Корнелия Нинова (не честна по принцип, а по-честна от споменатите мошеници, което не е и много трудно, защото почти всеки е по-честен от тях);
Галя Кондева – известна крадла от НЗОК9, където е свързана с лекарствата (първоначално е началник на отдел, а впоследствие директор дирекция „Лекарствена политика“). Това е и второто назначение в мафиотското правителство на член на Станишевата шайка. Няма съмнение, че тази жена е подготвена крадла в редиците на българската администрация и е обучавана от мръсните партийни другари на др. Станишев. Вероятно целта й ще бъде някоя мръсотия в скъпоструващите лекарства. Мандатът й започна ударно – с отмяна на заповедта за уволнение на печално известния директор на Пирогов, който също се оказа присвоител на обществени средства чрез обществени поръчки.

Напразни са надеждите на честните българи, че Конституционният съд (КС) ще възстанови „старата“ Конституция, защото той също е подчинен на олигархията (да не се връщам на делото за несъвместимостта на Пеефски; отстраняването на шефа на НЗОК Пламен Цеков заради „системни нарушения“ и т.н.). КС е лакей на мафията, доказвал го е многократно и независимо от начина им на избиране, благосъстоянието на съдиите там зависи изцяло от мафията, а кой червей не е загрижен за добруването си?
И да, избирателната система има значение, защото тя е тази, която създава сурогата на ‚демокрацията‘, а именно ‚представителната демокрация‘. Президентът ни е пряко и лично избиран от суверена, затова и за последните повече от 30 год. той е с най-висок рейтинг. Няма случай, при който недоверието в президента да е превишило доверието в него. Това е така, защото хората се чувстват съпричастни с избраника си, с всичките си сетива сещат, че техният избор има значение и са част от неговото назначаване. Тоест, управляваните са сключили договор с управляващия ги. Това явление отсъства при депутатите и призивите за по-голяма избирателна активност ще имат един-единствен резултат – по-голяма партийна субсидия, нищо повече.
Няма съмнение, че с такива кадри в служебното правителство на Празноглавчев, мафията ще бъде обслужвана подобаващо.

Бележки

  1. ДБ – Демократична България, коалиция от 2 политически партии – „Да България“ и „Демократи за силна България“. ПП – политическа партия „Продължаваме промяната“. ППДБ – коалиция между ПП и ДБ.
  2. Написана от Хектор Берлиоз, повече информация на френски език тук.
  3. Флатуленцията е медицинският термин за изпускане на газове; на уличен език е „пърдене“.
  4. КРБ – Конституция на република България.
  5. Това са чл.30-37 от КРГ (Конституция на република Гърция).
  6. Алюзия за «Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма…» от Комунистическия манифеста на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, и непремерените (най-меко казано) изказвания на Николай Денков: «въртят се слухове, че ДАНС прикрива канали за наркотици». {б.ред.}
  7. Това de iure е „Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна“
  8. ГДБОП – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ към МВР (Министерство на вътрешните работи).
  9. НЗОК – Национална здравноосигурителна каса.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here