Що е демокрация (част II)

Част I на материала може да прочетете тук.

В първа част разгледах 3 групи въпроси, решаващи дали една държава или друга организация е демократична или не. Най-често този термин се употребява за държава, но не е задължително. Дори в супердемократични държави могат да се появят недемократични образувания, че дори и диктаторски. В България например, счита се за демократична държава, но има множество лидерски партии, а като казвам „лидерски“ имам предвид от диктаторски тип. Те са такъв голям проблем, колкото например са измамническите партии. У нас не липсват и такива – например „Новото начало“ на Пеефски. Това е една партия-изрод, която няма собствен електорат, а чрез машинации се е добрала до LI парламент и оттам раздава порциите, лепи етикетите и чертае бъдещето на китната ни родина. Президентът Румен Радев съвсем правилно не ги покани на консултациите за съставяне на правителство като съвсем неправилно се оправда със санкциите по Магнитски на лидера им. Правилното „оправдание“ би било, че това е партия-изчадие на младата българска демокрация, която е позволила чрез машинации и брутално нарушаване на демократични правила да се появи в Народното събрание. На парламентарните избори, проведени на 27.10.2024 г., за Новото начало са записани 281 356 гласа, което е повод за Корпулентния да тръби „незачитане на 300 хил. негови избиратели“. Същата е мантрата повтаряна от слугите на Пеефски по телевизията. Да, обаче на президентските избори са подадени 2 862 035 гласа за Румен Радев – тези гласове по-пренебрежими ли са? Че това са 10 пъти повече гласове¹.

4. Кворум и Мнозинства

Сигурно е възникването на конфликти, когато разглеждаме общности с повече от 1 човек. Даже на науката са известни случаи с конфликти само у една личност, камо ли за много повече. Следователно, трябва да въведем понятието мнозинство. Неминуемото възникване на конфликти и понякога разделянето по дихотомни въпроси² може да доведе до 50:50. В големи общности вероятността да се получи такова разделяне е ≈0, но при по-малки е възможно. Демокрацията е приела, че мнозинството диктува на малцинството³, като под ‚мнозинство‘ се разбира повече от половината. Тук ще отворя една огромна скоба заради българските юристи, които са завладели всичко що е управленска структура или медия и оттам пръскат аромат. Тези напълно неуки хора, чийто основен инструмент е езикът, не само не умеят да боравят с него, но са и напълно лишени от логика. В „белите“ държави (САЩ и Великобритания) е напълно задължителен входящ тест за всички кандидатстващи „Право“⁴. Този тест се състои от 4+1 части:

1. Есе по зададена тема (Essay). Примерна тема: Трябва ли САЩ и НАТО да въоръжават Украйна?
2. Четене с разбиране (Reading comprehension). У нас подобни опити се правят да бъдат въведени като форма на изпитване, така че няма да се спирам на него (известно е)
3. Логически игри (Logic games). Те са от типа (условие): В гр. Пловдив има точно три центъра за рециклиране: Център 1, Център 2 и Център 3. Точно пет вида материали се рециклира в тези центрове, а именно: стъкло, хартия, пластмаса, метал и дърво. Всеки център рециклира поне два, но не повече от три от тези видове материали. В сила са следните условия: всеки център, който рециклира дърво, също рециклира хартия; всеки вид материал, който Център 2 рециклира, също е рециклиран и в Център 1; само един от центровете рециклира пластмаса и този център не рециклира стъкло. Въпроси: кои от следните отговори са възможно олицетворение на рециклираните материали от съответните центрове? Възможни отговори: (5 от „а“ до „д“) – а) Център 1: хартия, пластмаса, дърво; Център 2: хартия, дърво; Център 3: стъкло, метал, дърво; б)…
4. Логическо мислене (Logical reasoning). Това е съчетание от логика и четене с разбиране. Условие на задачата (имаме следната ситуация): човек, живеещ в студен климат, купува зимно палто, което е стилно, но не топли, за да изглежда изискан. Втора част на условието (анализ на описаната ситуация): хората понякога са готови да жертват телесния си комфорт или удоволствие заради външния си вид. Въпрос: Коя от следващите ситуации отговаря в максимална степен на направения Анализ на ситуацията? Възможни отговори (5 възможности): а) Човек си купува лек автомобил, за да ходи на работа, въпреки че общественият транспорт е надежден и с необходимата честота…
5. тестова част – повтаря се една от частите (2, 3 или 4), която не се оценява, но кандидат-студентът не знае коя от двете части от един тип се оценява и коя не. Така екзаминаторите тестват въпросите си. Например: в LSAT се падат: част I – четене с разбиране; част II – логическа игра; част III – есе; част IV – логическа игра; част V – логическо мислене. Очевидно част II и IV са от един вид – едната се оценява, а другата не, но кандидатът не знае коя от двете не се оценява и решава и 2-те. Така екзаминаторите могат да установят как се справят кандидатите с тестовата част в светлината на останалите 4 части.

Та неуките български юристи много често употребяват „50% +1“, което е световна глупост. Нещо повече, тази глупост е установена от Хенри Мартин Робърт още по времето на Априлското въстание – през 1876 г. В книгата си Robert’s Rules of Order пише, че «дефинирането на мнозинство като „50%+1“ глас е дълбоко погрешно», правилната дефиниция е повече от половината (>50%)⁵. И така обикновеното мнозинство е прието за демократично вземане на решение при наличието на кворум. Кворумът е онзи необходим минимум от участници в гласуването / заседанието, за да се счете взетото решение за легитимно (респ. проведеното заседание за легитимно). Според българския конституционен модел е възприето – за да се провеждат легитимно заседанията на Народното събрание е необходим кворум, който е присъствието на повече от половината от всички народни представители: те са 240, ½ = 120, а първото естествено и по-голямо число от това е 121, т.е. 121 е кворумът на българския парламент (ако присъстват само 120 те няма да са повече от половината, ще са точно половината). Теоретично правителство може да бъде избрано с обикновено мнозинство, т.е. повече от половината гласували за него (при наличието на кворум). Следователно, правителство в Република България може да бъде избрано и с 61 гласа (това е теоретичен минимум). За „вот на недоверие“ е необходимо да гласуват повече от половината от всички народни представители, т.нар. ‚абсолютно мнозинство‘⁶. Демократично ли е това? Може и да е демократично, ако се счита, че формирането на правителство не трябва да се затруднява излишно, докато веднъж сформирано – трябва да има много сериозни претенции към този кабинет и да бъде свален с по-голямо мнозинство, но доколко демократично е подобно виждане е въпрос на мнение (няма абсолютно правилно решение). За промени в Конституцията е необходимо квалифицирано мнозинство, което е 2 вида: по-малкото е 2/3 от народните представители, а по-голямото ¾.
Доскоро Висшият съдебен съвет (ВСС) можеше да назначава и освобождава председателите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и Главния прокурор с квалифицирано мнозинство от 2/3 (=17 души⁷), но заради Иван Гешев бяха направени съответните промени в Закона за съдебната власт и мнозинството стана абсолютно (=13 гласа). Политическата конюнктура налагаше да се намали необходимото мнозинство заради освобождаването на Иван Гешев като главпрокурор, но сега със същото това „намалено“ мнозинство може да бъде избран Борислав Сарафов, което е огледално милиционерско копие на предшественика си.
Дотук стана дума за мнозинството, което налага диктата си над малцинството. Мимоходом споменах за различните видове мнозинства: обикновено или абсолютно мнозинство, квалифицирано (2/3 или ¾), съществува и т.нар. „единодушие“ (когато всички гласували трябва да бъдат „за“⁸). Следователно, напълно резонен е въпросът – кое е подходящото мнозинство? Ако се приеме квалифицираното мнозинство и не може да се вземе решение (настоящият случай с парламентарната квота във ВСС), тогава не излиза ли, че малцинството упражнява диктат на мнозинството?
Въпросът с мнозинствата и техния вид също е много щекотлив. Неуките юристи в ППДБ⁹ успяха да сътворят една много богата палитра от мнозинства (и кворуми) в Закона за управление на Етажната собственост – 33%, 34%, 50%, 51%, 67%, 75% и 100%¹⁰. Сега, освен всичко друго, се оказа сложно и да определим мнозинствата на dēmos-а, необходими за вземането на съответното решение. Отделно стои въпросът и кои са точно тези мнозинства? Може ли с. Мало Конаре да се отдели от община Пазарджик или трябва и общината да вземе отношение?

5. Защо демокрация

Един от най-важните въпроси по принцип за всяко явление е защо. Причината или базата са от съществено значение за квалификацията на всяко явление. Дали демокрацията е най-доброто? Или няма измислено нищо по-добро? Има една друга крилата фраза¹¹, приписвана на Чърчил, но тя, разбира се, не е негова: «да не бъдеш либерал / социалист / комунист, когато си на 20-год. възраст подсказва липсата на сърце, а да останеш такъв, когато си на 30 подсказва липсата на мозък». Вероятно истинският й автор е Франсоа Гизо. Така и Платон в късните си години се обръща към меритокрацията и престава да вярва в демокрацията, която на младини е определял като най-добрата форма на управление. За зрелия Платон най-добре би се управлявала една държава от крале-философи: «Докато в държавите не започнат да царуват философите или докато сега споменаваните царе и властници не започнат истински и по задоволителен начин да се занимават с философия, докато държавната власт и философията не се слеят в едно и докато природните качества на тия, които сега поотделно се стремят към едното или към другото, докато по необходимост ще се изключват взаимно, дотогава, драги Главконе, мисля, че няма да настъпи край на злините за държавите и за човешкия род, и нашата държавна уредба, която сега в разговора си описваме, не е възможно да се роди и да види слънчевата светлина»¹². Следователно, според късния Платон демокрацията далеч не е най-добрата форма на управление, а успешното управление, което да доведе до „слънчевата светлина“ трябва да е на интелигентни люде, това не може да се сторва от неуките, каквито изобилстват у нас, а и в Европа. С други думи: когато управляващите са тъпаци – няма демокрация!
Ако допуснем, че ГЕРБ печели изборите относително честно, което би било нереалистично, защото те отдавна ги фалшифицират (още от аферата „Костинброд“), но да речем, че суверенът избира милиционера от Банкя да го управлява – това не е ли върхът на глупостта? Ноторен факт е абсолютната невъзможност на милиционерите да вършат нещо свястно, с изключение на мръсотии, но тях вече ги изключихме заради „свястно“. Знаете ли кой е най-простият механизъм в Природата? Физиците дълги години са отговаряли „лостът“¹³, но отдавна не е така – най-простият механизъм е светофарът, защото може да бъде заменен даже и от милиционер. Както видяхме, ние всички българи, милиционерите ни докараха до задънена улица. Толкова задънена тя не е била и при комунизма, когато начело също са били работници и селяни с решаващата помощ на милицията. Очевидно, колкото и да е демократично „избран“ един милиционер, то е адски тъпо и неговото управление би довело до крах всяка единица.
Един от елементите на всяка форма на управление е начинът на излъчване на избраниците. От двете основни форми – мажоритарната и пропорционалната избирателни системи, по-добра е 1-вата. Тя е и естествената – навсякъде и във всичко се прилага тази система: в Етажната собственост, във всеки вид търговско дружество, на всяко (общо) събрание, във всяка комисия. При мажоритарната избирателна система имаме много силна връзка между избирател и избраник, защото суверенът лично назначава народните си представители, докато при пропорционалната силата на връзката между партийния вожд и избраника е значително по-голяма от тази с избирателя му, тъй като представителят практически се назначава и уволнява от партийния лидер и тясното партийно ръководство. Откакто е изобретена представителната демокрация, когато представителите са се излъчвали мажоритарно, всеки избирател е знаел кой е неговият избраник и го е държал отговорен за поведението му. С изобретяването на партийно-листовата (пропорционална) система връзката между гласоподаватели и представители се е скъсала, а в България дори не е съществувала. Може съвсем обосновано да се заключи, че пропорционалната избирателна система ражда Задкулисие. В България „задкулисието“ е триумфатор.
В този смисъл българският президент е пряко и лично избран представител, което не може да се каже за нито един колективен орган. Затова сме свидетели на главозамайващи президентски и кметски рейтинги, каквито не се наблюдават при представители, избрани с партийно-листовата система. Оттам иде и определянето като върховна глупост служебните правителства да се назначават по „домова книга“ от човека с най-висок рейтинг в държавата. Та той назначава някакви мижитурки, чиято неспособност да бъдат избрани дори за кметове на Полски Тръмбеш, е повече от очевидна – Празноглавчев, някаква Горица (може ли интелигентна жена да се казва „горица“?) и т.н. И двамата имат най-меко казано неадекватно поведение, когато се сблъскват с президента, защото поради извънредно ниската си интелигентност си представят, че един запис на някаква хартия, пък била и тя със заглавен надпис „Конституция“, може да им придаде някаква легитимност. Това си въобразяват и други откровени глупаци – Лена Б., Николай Д., който неистово желае да бъде наричан „академик“ и др.т. Мафията, олицетворявана от Борисов и Пеефски, успя да излъже ППДБ и да включат типичната за безскрупулни безпросветни и безидейни типове клауза в основния ни закон за „домовата книга“. Служебните правителства на Румен Радев бяха не просто камъче в обувката на мафията, те бяха направо трън в задника – това стана и причината да сторят нещо, което да не й пречи да изсмуква обществените средства и с помощта на шарлатаните успяха – вече служебни премиери могат да бъдат само нейните слуги.

6. Време (вкл. мандати)

Възможно е като форма на управление демокрацията да се „изтощава“ и да влезе в сила Железният закон на олигархията (повече информация от едноименния материал от 28.3.2021 г. тук). В този материал може да прочетете един цитат от „1984“ на Джордж Оруел (цитат от книгата на О’Брайън „Теория и практика на Олигархичния колективизъм“), който има пряко отношение към темата, но няма да го повтарям тук.
Просто искам да кажа, че е възможно моделът на „парламентарна република“ да е изчерпан за нас и да се наложи замяната му например с „президентска република“. Много от т.нар. „евроатлантици“ безспир повтарят за техните евроатлантически ценности, но неизменно от тях са изключени следните 3 изключително важни стълба:

1. президентската република, каквато е формата на управление в най-демократичната страна в света (САЩ); в Англия премиерът има властта на президент, независимо от наличието на крал в ролята на държавен глава, който има много сериозни правомощия, но във времената на кралица Елизабет II те закърняха; във Франция формата на управление е полупрезидентска република. Тук трубадурите им смятат това за най-голямото зло
2. мажоритарната избирателна система. В страните-майки на демокрацията (Франция, САЩ, Англия) точно тази е избирателната система, но тук трубадурите я представят като някакво невъобразимо зло, защото тези певци са представители на Задкулисието, което им е забранило да говорят по тази тема
3. прогресивното данъчно облагане. У нас най-голямото откритие на науката е „плоският данък“, който ражда само неравенства и ги задълбочава. Но тук зад димната завеса „сива икономика“ се счита, че било много важно да се запази този безумен данък, а това че е в полза предимно на олигархията, е тема, която упорито се подминава. Във всички напреднали страни има прогресивно подоходно облагане – САЩ, Великобритания, Франция, Канада, Япония, Германия, Италия, Испания, Австрия и много др., докато плосък данък има в България, Русия, Армения, Грузия, Узбекистан, Украйна, Унгария, Казахстан, Киргизстан, Румъния, Северна Македония, Таджикистан, Туркменистан и т.н. от този род. Забележителното във всички изброени, начело с България, е ширещата се корупция.

Мандатите са една от абсолютните категории в демокрацията, защото са свързани с най-обективната категория – времето. Подигравка би била 100-год. мандат, защото това априори изключва времевото ограничение. У нас прислужниците от Конституционния съд приеха, че щом няма избран нов орган – старият продължава да действа, т.е. дадоха мощно рамо на принципа „непрекъсваемост на работата“ пред „демократичност“. Няма смисъл от работата на никакъв орган щом тя е извън неговия мандат, защото този орган неизбежно се е корумпирал по време на мандата си, а продължаване на мандата му би означавало продължаване на работата в лична полза или пък в полза на нечистите му господари. Напоследък в България не липсват господари на всички уж демократични институции. „Непрекъсваемостта на работата“ е принцип, който следва да обслужи демокрацията, но когато вземе връх означава, че Задкулисието е триумфирало.
Извън парадигмата България може да се каже, че всеки модел на управление се изтощава и неговата промяна е задължителна, защото се изражда. Единствено в САЩ моделът е много устойчив, но той е и най-съвършен. Американската конституция се радва на 27 добавки, като последната влязла в сила на 07.5.1992 г., инициирана е на 25.9.1789 г. Повече от 2 столетия е отнело на американската държава да въведе на конституционно ниво отлагането влизането в сила на закони (vacatio legis), които увеличават заплатите на Конгреса до провеждането на избори (увеличените заплати могат да се вземат вече от избраните кандидати, а не от гласувалите ги¹⁴).

7. Резултати

Вследствие дългото действие на демократичните управления, науката е открила по опитен път няколко важни принципа, осигуряващи функционирането на демокрацията. Открила е и нещо повече – няколко важни характеристики на демокрацията.

Емпирично са открити 3 фундаментални принципа на демокрацията:

1. контрол отдолу-нагоре: известно е още като обществен договор или като съгласието на управляваните с управляващите. Тук спадат онези красиви думи като ‚прозрачност‘, ‚отчетност‘, ‚лоялност‘ и др.т. Това е механизмът на обратната връзка, когато управляващите се отчитат за действията си пред управляваните, информират ги за бъдещите си действия и търсят съгласието, като по някои въпроси провеждат и референдуми. Последното е изключително важен белег на демокрацията. В САЩ например на всички избори, а това означава във всеки първи ноемврийски вторник след понеделник в четна година, в бюлетината за гласуване фигурират около 20 въпроса (в зависимост от населеното място, където се гласува има различен брой въпроси – някъде са 14, другаде 25), по които гласоподавателят се произнася: за член на Камарата на представителите, през четна година за сенатор и президент на САЩ, за отзоваване на изборни длъжности в съответния район (щат, област, община, населено място), но и по съвсем обикновени въпроси на управлението – да направим ли паметник на еди кой си на мегдана или на друг или да сложим там фонтан?
2. равенство на политическите субекти: и в 2-те измерения (активно и пасивно). Мандатността дава възможност за смяна на управляващите и даване път на нови личности с нови идеи, с нови възможности и нови хоризонти. Честните избори, задължително водещи до смяната на властта е израз на това равенство. Ето защо Русия не е демокрация, въпреки всичките й претенции и подигравки към Запада – тази характеристика напълно отсъства. В САЩ за времето на управлението на милиционера Путин са се сменили 5ма президенти (Бил Клинтън, Джордж Буш младши, Барак Обама, Доналд Тръмп, Джо Байдън). Тук е и много популярното „равни пред закона“
3. социално приемливи норми за налагане на горните 2 принципа: това са всички демократични процедури, технологии, инструменти и институции, които позволяват контрола от управляваните над управляващите и равенството между всички политически субекти. Трябва да се отбележи, че при ‚представителната демокрация‘ голямо значение има ‚представителността‘, а тя е много пряко свързана с излъчването на управляващи от страна на управляваните. Глупавите записи в Основния закон на една страна не осигуряват ‚представителност‘ (например: „домовата книга“). Българският суверен гласува на референдум каква избирателна система иска – мажоритарна с абсолютно мнозинство в 2 тура (френската), но никой български властник не се съобрази с това. Мнозинството гласували за тази избирателна система, не може да се получи от никоя българска партия, нито дори от техни обединения, нооо един запис в някакъв закон¹⁵ прави референдумът незадължителен за представителите, въпреки волята на представляваните. Тогава дали всичко е точно?

Резултатите от функциониращата демокрация се характеризират с 3 фундаментални характеристики на демокрацията:

1. политическа свобода: свободният избор на всеки един член на демократичната общност да избира и да бъде избиран; да членува в различни организации, съюзи, партии; да заема или изпълнява всякаква обществена или държавна служба. Тази характеристика като че ли липсва у нас, тъй като има изключително ниска избирателна активност, а най-честото оправдание за това е „липсата на избор“. А и докато имаше по-висока избирателна активност популярно се обясняваше избора с „най-малкото зло“. В крайна сметка, всичко това са свидетелства за липсата на политическа свобода
2. равенство пред закона: еднакво третиране в гражданското, административното или наказателното производство без оглед на расата, пола, възрастта, занятието (по Вазов). Тази постановка е относително остаряла, вече почти няма останала държава, която да третира различно различните си граждани. Навремето различно са били третирани плебеите и патрициите (да не говорим за монарха) и равенството пред закона е било много важно демократично завоевание. В наши дни, в условията на господство на други правни системи има полово неравенство, духовно и др., но това е по-скоро изключението
3. върховенство на правото: или иначе казано „тържество на справедливостта“. Обратното на българските говорещи глави, които повтарят по телевизията за „върховенство на закона“, точният смисъл е „върховенство на правото“. Грешката е историческа и идва от ограничаването на властта на едновремешния суверен – монарха. Във връзка с подкупничеството и шуробаджанащината се наблюдава много сериозно разминаване между „върховенството на закона“ и „върховенството на правото“, защото формалната липса на закононарушение не предполага справедливост. Когато преценяваме демократичността, важно е да не се нарушават принципите на справедливостта, а не на формални записи в някакъв нормативен акт.

Заключение

Въпреки претенциозното заглавие (и на двата коментара) е видно след внимателен прочит, че понятието ‚демокрация‘ не е изяснено. Да, очертани са някакви групи проблеми, които трябва да намерят решение, но само̀ по себе си, понятието си остава енигма. Това е така, защото ‚демокрацията‘, а и много други термини, не могат да намерят еднозначен отговор или решение. Има значение техният контекст, но има значение времето, мястото, обстановката, целите, възможностите и много др. За финал ще завърша с един цитат от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери от глава X, където Малкият принц се среща на планетата, обитавана от „един цар, облечен в пурпурни дрехи и хермелин, седящ на един прост, но същевременно величествен стол“¹⁶:
«— Господарю, над кого царувате вие?
— Над всичко — отговори съвсем простичко царят.
— Над всичко ли?
С едно скромно движение царят посочи своята планета, другите планети и звездите.
— Над всичко това ли? — рече малкият принц.
— Над всичко това… — отговори царят. Защото той беше не само абсолютен, но и универсален монарх.
— И звездите подчиняват ли ви се?
— Разбира се — каза му царят. — Те веднага се подчиняват. Аз не търпя неподчинение.
Подобно могъщество смая малкия принц. Ако той разполагаше с него, би могъл да присъства не на 44, но на 72 или дори на 100, че дори и на 200 слънчеви залеза в един и същ ден, без ни веднъж да мръдне стола си! И тъй като припомнянето на неговата изоставена планета малко го натъжи, той се осмели да помоли царя за едно благоволение.
— Иска ми се да видя един слънчев залез… направете ми това удоволствие… Заповядайте на слънцето да залезе…
— Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от едно цвете на друго подобно на пеперуда или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълнеше получената заповед, кой от двамата — той или аз — щеше да бъде виновен?
— Вие — каза твърдо малкият принц.
— Точно тъй. От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.»

1. Посочените за Румен Радев гласове са сумата на гласовете, подадени на I и II тур. При изборите за парламент имаме само един тур и затова толкова са гласовете за Пеефски & Ко.
2. Въпроси, при които са възможни само 2 решения, т.е. „да“ или „не“; „мъж“ или „жена“; „черно“ или „бяло“. В България е кодифицирано понятието ‚алтернатива‘, което според титаните в Института за български език това са точно 2 възможности. Тъй като това е чуждица, а в латинския оригинал няма такова изискване, от една страна, и е свръхнелогично, от друга, няма да използвам тази дума.
3. Това не е абсолютно правило. Напротив, то има много изключения, които са много важен белег за демократичността на определен обект.
4. В САЩ се нарича LSAT (Law School Admission Test), а във Великобритания LNAT (National Law Admission Test).
5. Книгата е претърпяла 20-ина издания. Продължава да се издава столетие след смъртта на автора си (Хенри Робърт). При нечетна численост на разглежданата общност се получава грешката. Например: при 7-членна комисия – 50% е 3½, а като прибавим 1, означава че мнозинството е 4½, което се закръглява на 5 души – НЕВЯРНО! Вярното е 4ма, които са повече от половината – 3½. {б.ред.}
6. То се определя като за база се вземе списъчния състав на всички правоимащи, а не броя на присъстващите на съответния форум.
7. Общата численост на ВСС е 25 души.
8. Единодушието има разновидност – консенсус (има и определен брой „въздържали се“, но те категорично не са „против“.
9. ППДБ – политическа коалиция „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, която от своя страна е коалиция между „Да България“ и „Демократи за силна България“.
10. Тя и преди съществуваше, но без знаменателните 33 и 34%, 50 и 51%.
11. Извън тази, че демокрацията не е съвършена, но няма измислено нищо по-добро.
12. Цитат от Платон, „Държавата“, книга V, глава „Управниците трябва да са философи“, ред 473d-е, превод: Александър Милев, издателство „Наука и изкуство“, гр. София, 1981 г. {б.ред.}
13. Това не е съвсем така. Простите механизми са 6: лост; колело и ос; макара; наклонена плоскост (равнина); клин; винт. {б.ред.}
14. Процедурата е по-сложна. Тя не включва само конгресперсони, гласуващи за повишаване на заплатите си. Задължителен елемент от фактическия състав е правопораждащият юридически факт – предложение на Президента. Тоест, не е като у нас – едни хора да гласуват повишаване на собствените си заплати, което е нарушение на интегралния принцип „дълг за честно действие“ или по-тесния „никой не може да бъде съдия в собственото си дело“. Нещо повече, получаващите по-високите заплати са преминали през избори, т.е. „одобрени са от народа“.
15. Става дума за чл.23 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, известен като „закон за референдумите“. {б.ред.}
16. Цитирано от „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери, глава X, превод: Константин Константинов, издателство „Народна култура“, библиотека „Световна класика“, гр. София, 1992 г. {б.ред.}