На 25 май т. г. влезе в сила т. нар. „Общ регламент относно защитата на данните“, официално приет като регламент ЕС 679/2016 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз. Българската съдебна система в лицето на съдилищата и прокуратурата веднага се възползваха от него и започнаха да публикуват безумни прессъобщения. Някои замениха имената на обвиняемите с „лице/а“, другаде слагаха инициали, а трети изцяло забраниха търсенето по имена в базите си данни. Разнообразни решения на туморната съдебна власт, но всички те с обща идея – тотално намаляване на прозрачността, която и досега беше на убийствено ниско ниво. Вторият белег на „общите“ действия на раковото образувание е ТОТАЛНАТА ЛИПСА НА НЕОБХОДИМОСТ от подобни заличавания. Това не е изискване на регламента, но той се използва като претекст за допълнително потъване в мрака. Точно тази т. нар. „трета власт“ показва чудовищна юридическа некомпетентност, а точно тя би трябвало да е професионалист в правото. Отдавна е известно, че съдиите и прокурорите са с хроничен акутен умствен дефицит, но те постоянно и непрекъснато го доказват. Сега Регламентът им е дошъл дюшеш, за да могат да скрият срамотиите си и те се възползват от него по най-безобразния начин.
Преди много години един главен асистент ми каза: „всички Вие там т. нар. „експерти“ по съдебната реформа в Европа сте много зле“, защото му бях отговорил, че най-големият проблем на съдебната система е корупцията в нея. Верният отговор, според него, е „тъпотата“. Той смяташе, че с корупцията може и да може да се справим някак си, но с тъпотата – никога. Тогава погледнах отвисоко този човек и му казах, че всъщност той е зле, а не аз (ние). С годините се убедих в правотата на главния асистент и му се извинявам. Оказа се значително по-умен от мен (нас) и наистина беше назовал най-големия проблем на съдебната система, за който ние не се бяхме сещали и който нанасяше десетки пъти повече поражения върху справедливостта и правото, отколкото скапаната корупция. Никога не трябва да се изключва глупостта като вариант за обяснението на някакъв проблем, разбира се, също толкова погрешно ще бъде и хиперболизирането на значението й.
Избирането на шефовете на съдилищата и съответните прокуратури трябва да става директно от избирателите в съответния регион на действие, а не от някакъв Висш съдебен съвет (ВСС), който от десетилетия се назначава и ръководи от Пеефски. Спасението на демокрацията е в повече демокрация (точно в този конкретен случай). Ядрото на туморното образувание е ВСС, той секретира ферментирали флуиди и заразява цялата система, като не оставя незасегнат орган. Времето доказа, че реформата на Христо Иванов с разделянето на колегиите (съдииска и прокурорска), е неработеща и глупава. Докато малки органи, назначавани от този или онзи имат абсолютна власт в кадруването, то те ще са абсолютно развратени. Няма причина общо събрание на корумпирани и тъпи съдии да излъчи свестни и интелигентни членове на ВСС (справка – събранието на Върховния административен съд под ръководството на милиционера Колев, а сега и на Чолаков).
За пореден път България доказа, че и най-доброто законодателство, създадено някъде от някого, в ръцете на идиоти се превръща в тумор.