Отиквяване

Литературната основа на произведението е Apocolocyntosis (divi) Claudii от Сенека Млади и „Божествена комедия¹“ от Данте Алигиери.

За щастие на всички протестиращи кратуната Бойко Методиевич се пренесъл отвъдното вследствие разрив на сърцето, тъй като имал високо кръвно и час по час отсядъл в правителствена болница. Това бил пиниз, за да предизвика съжаление в тълпата и няма как тази индивид със свръхтегло да се пренесе в отвъдното, но нали съм с лист и химикалка, защо да не помечтая?
И така възтлъстото чудовище се катерело по пътя към рая, защото бил силно вярващ, а знайно че те са блажени, и той отивал точно натам. Пътят не бил така приятен, както обещавала църквата, та за същество с неговата физика и заболявания може дори да се нарече „трънлив“. Пуфтяло чудовището докато вървяло, но тъй като знаел какво го чакало накрая го правел с решителни крачки. Мазни струйки пот се стичали по челото, по бузите и по гърба му, но те се дължали на огромната маса лой, яко обвила потните му жлези в дермалния слой. Пръхтенето и пуфтенето създавало по-голям шум от този който създава парен локомотив, но чудовището било само пред райската поляна и въобще не се притеснявало от това. То по принцип никак не се притеснявало от простотията си, дори се гордеело с нея и на Земята прегръщало всеки простак с думите „и ти си проз, и аз съм проз, затова се разбираме“. Задъханото чудовище вече било готово да се откаже от извървяването на трънливия път до Рая, когато се появила неговата Беатриче² – Кметът на Симитли. Възлюбеният тогаз намира сили и се изкачва до Хълма Чистилище³. Методиевич никак не си представяше толкова трудното изкачване до върха, но беше убеден, защото е силно религиозен, че това ще е за добро. Подстъпите към върха обаче бяха защитени от затворени златни врата. Първата му мисъл, както на всеки „интелигентен“ човек, беше да заобиколи препятствието и да влезне там, където му е мястото, но „Беатриче“ го спря. Трябваше да изчакат Св. Петър, точно както е описано в българския фолклор. Бързата поява на светеца беше ясен знак за знатността на новодошлия, веднага разчетен от Методиевич. Св. Петър рече, без да счита за нужно да се представя на благородната особа:
— Кой си ти, пътнико, и що щеш пред дверите на Рая?
— Аз съм справедливий и умний диктатор на българите, свети човече! — рече малко сърдито кандидатът за рая, защото считаше, че в Царството Небесно всички трябва да са осведомени за неговото житие.
— Добре дошъл в Рая, славни диктаторе! Но не се сещам кой си, нито откъде идеш, нито какво си заслужил.
— Как така?! — не можа да сдържи гнева си правоимащият, та викът му леко стресна пазителят на райската порта.
— Аз съм един за цяла Галактика, храбри човече, и не мога да помня всяка незначителна фигура в нея, затова те моля да ме извиниш, но ще се посъветвам с някои от моите гости.
— Аз незначителен?! Аз незначителен?! — започна да фъфли Методиевич, като се очакваше да се разрази буря, но нежният поглед на Кмета го поуспокои малко, а пък Св. Петър, който неведнъж беше се сблъсквал с нямащи реална самооценка, имаше голям опит и отвори вратата. Това действие, само по себе си, беше грандиозен спектакъл и нещастното селянче от Банкя взе да гледа опулен движението около пантите на две крила, но златни.
Без да чака никаква покана Баце, както беше известен сред сънародниците си, пристъпи напред. Пред него се разкри райска градина, точно каквато бе описвана от българския фолклор. Стори му се, че имаше много гербери и магнолии, но не беше сигурен, защото от цветята той разпознаваше единствено вратната пържола.

Тук образът на светеца изчезна, остана единствено Беатриче, която щеше да води нашия герой из 9-те концентрични сфери на Рая. А на въпроса на Баце дали тези „концентрични“ сфери не са концентрирали в себе си цялата политическа и медийна власт в ръцете си, неговата възлюбена направи толкова отчаяна физиономия, че дори Диктатора чу как някой й суфлира в слушалката. Оказа се друго: концентрични означавало ‚с общ център‘, а за да го улесни Симитлийският градоначалник обясни: все едно да вземем три топки – волейболна, футболна и баскетболна и всяка една да я сложим точно в средата на другата, това било ‚концентричност‘. Баце поклати уверено глава сякаш разбира нещо, но добре знаеше, че и Беатричето нищо не разбира. Тя (той) по същество си беше един глупав насилник, който беше злоупотребил с него, това че след няколко минути Баце мъркаше като британска късокосместа таба⁴ не означава първоначално съгласие за полов акт.

I сфера (Луната: непостоянството)

Методиевич бавно навлезе в 1-вата сфера като се чудеше защо да е кръстена „непостоянство“, това според него беше голям недостатък, обратно на една от четирите кардинални добродетели⁵ – твърдост, кураж, постоянство и сила на духа. Героят беше убеден в притежаването само на добродетели, а не на грехове, но тъй като смътно долавяше, че от него нищо не зависи се подчини на туристическата разходка, организирана от домакините. „Само грам нещо да зависи от мене в тоя скапан рай, щех да натикам тая огромна златна врата в нощното ми шкафче, без да питам никой“ — помисли си Методиевич и продължи напред.
Тук Диктатора започна да получава звукови халюцинации – чуваше говор, но не виждаше никой. Като че ли разпознаваше някои от гласовете, които му казваха:
— Помниш ли като казваше, че дори един протестиращ да ти поиска оставката си щял да си я дадеш веднага?
— Глупости! Това го казах, за да сугестирам Орешарски, тоя мръсник, който ми седна на стола. Никога не съм го мислел сериозно!
— Помниш ли като твърдеше, че д-р Доган „те е поръчал“ и никога не би се коалирал с ДПС, а после му стана прислужник и задкулисно се коалира?
— Глупости! Ние с Доган и Пеефски сме съдружници. Не съм им никакъв прислужник. Абе, аз да не съм попаднал в Рая на глупаците?

Много гласове започна да чува Методиевич за извъртанията си, че му се зави свят и падна на „земята“. Напръскаха го с вода, а Беатриче нежно го целуна в уста бърже и той се свести. Някак си в дълбините на съзнанието си Бойко усети непостоянството като иманентна своя черта на характера и помоли да отидат „в някоя друга сфера“. Заради припадъка ли, заради друго ли, ангелите небесни се съгласиха.

II сфера (Меркурий: амбициозността)

Тук Методиевич не среща Юстиниан⁶, за когото не е чувал нищо, но среща един свой клиент, известен под името дедо Симе. Още преди Методиеви да различи идващия към него ангел, дедо Симе се представя:
— Здравей, Боче, приятелю! Бившият и настоящ цар на българите те приветства!
— Здравейте, Ваше величество! — лицемерно поздрави го Бойко, защото той не признаваше никакъв друг цар освен себе си. И малко се дразнеше на това покровителствено отношение от страна на Мадридския мошеник.

Старецът не говореше много, не заради друго, а защото не можеше, но пък това му придаваше някаква величественост. Бойко усети индуцирането на някакви мисли в главата си, пардон, в кратуната си. Те се въртяха около неговата амбициозност да стане Диктатор на държавата от обикновен пожарникар, който не е загасил нито един огън в живота си, но се напъваше да изглежда мъжествен, като лъже-патриотите със задължителната военна служба.
Без да иска в главата му нахлуха мисли за онова нещо, което наричаха съдебна реформа и той бе унищожил с различни маньоври. Лъжи, измами, увъртания, клетви в най-милото му, подкупи, дори с включването на един стар европияница Жан-Клод Тартюф. За малко дори да се отврати от себе си, но понеже беше преизпълнен с обич към собствената си персона, успя да се въздържи.

III сфера (Венера: любовниците)

Още докато получаваше инструкции в слушалката Беатриче се изчерви, незнайно защо изчерви се и Методиевич. Към тях вече идваше палавото Яне с една игрива походка, която напомняше махало на часовник в кръста.
— Здравей, Диктаторе! — прелюбезно поздрави Янето нашия герой.
— Абе, ти верно ли си ангел? — не криеше учудването си Методиевич.
— Тук съм само командировка, за да ти напомня някои неща, които кухината над раменете ти е доволно забравила!
— Давай!
Помниш ли:

• къщата в Барселона, която закупи на Мис Гащи, която ти роди незаконно Ема, ужким със собственик Чаушев, през приятелите ти Саздов и Христов? А как им даде на тези дърти мръсници евросредства от джоба на европейците? Помниш ли, мръснико?
• колко много пари даде на тоя тук, дето се прави на Беатриче, защото те изнасили и това ти хареса? Всички тези пари са от държавната хазна, бе Бойко!? А как уби онова баче – Бачев, което те издаде?
• как в пиянски запой люби Лилана Павлова и сега я държиш на високи държавни постове, въпреки че и чеп за зеле не става от нея?
• как обсипваш с държавна финансова благодат малката Сечкова, която ти е „свирвала“ десетки пъти?

Бойко добре познаваше събеседника си и през „ума“ му мина колко продължителни ще са писъците на Янето и го помоли да млъкне, защото му е писнало. Видно беше несъгласието на Яне, но някак си то се отдалечи (не по своя воля) и престана въобще да се чува.

IV сфера (Слънцето: мъдростта)

Още щом Беатричето му обяви името на сферата, Баце си каза „това е моят пристан, тук е моето място“. Той считаше себе си за премъдър владетел и тук за пръв път се почувства като камък, тежащ на мястото си. Радостта му бе бързо помрачена от някакво жужене или по-скоро махане на крила. Смаян той видя своя верен паж Цецерон, който беше изгонил от партията си за покупката на седми апартамент с личен асансьор. Ти, ти… сигурно си командирован?!? — промълви Вожда и дори не почака отговор, а веднага заяви решението си – няма да остава в тази сфера с такъв идиот.

Следва продължение

1. Произведението се състои от 3 части: Ад, Чистилище и Рай. На български език е преведена единствено частта „Ад“ от Константин Величков. В настоящия материал използвам частта „Рай“.
2. Алюзия за „Божествена комедия“ от Данте Алигиери, който преминава от Ада през Чистилището до Рая. В началото е воден от поета Вергилий, но в Рая негов пътеводител е възлюбената му – Беатриче.
3. На върха на този хълм се намира Земния рай според Данте.
4. Известна порода домашни котки.
5. Четирите кардинални добродетели по реда на разглеждането им тук са: 1) кураж, твърдост, постоянство, мъжество, сила на духа; 2) справедливост; 3) въздържание, целомъдрие, умереност; 4) мъдрост, ум, благоразумие.
6. В „Божествена комедия“, в тази сфера Данте среща византийския император Юстиниан (род. през 482 г. и царувал 527-565 г.). Управлението му е белязано от амбицията да възстанови Римската империя, която престава да съществува през 476 г. с детронирането на последния император Ромул Августул, поч. след 507 г. Юстиниан се радва на частичен успех, но само частичен. От негово време остават онези писани правила, които днес наричаме „Римско право“ (Corpus Juris Civilis). По негово време се построява църквата Св. София в Константинопол (днешен Истанбул, а от 2020 г. превърната в джамия от ислямисткия президент на Република Турция).