Самохвалкото Борисов разказваше от джипката как той е най-подготвеният човек в Галактиката за премиер, а неговите министри – най-добрите експерти, създадени от хилядолетната човешка история. Наистина вече 12 год. ни управлява някаква отвратителна Хунта и мирното гражданство не можеше да сравни борисовите хора с други. До днес, когато Румен Радев назначи второто свое служебно правителство за първия си мандат, този с премиер Стефан Янев (първото му служебно правителство беше начело с Огнян Герджиков). Втората половина на XX в. висшето образование придоби масово разпространение, което с годините се превръщаше във все по-печеливш бизнес. Така броят на университетите в света нарасна значително – от неколкостотин до почти 30 хил. Точно като при масовото производство, стоките за ширпотреба станаха значително по-некачествени и почти във всяко изделие имаше дефекти, къде по-дребни, къде по-едри, но имаше. Постепенно всяка барака, плевня, конюшня се превърна в университет. Колкото по-смешен е университетът толкова по-галактически са претенциите му. И така, в световен мащаб университетското образование девалвира. Наложи се създаването на „университетски марки“, точно както в масовото производство, за да може автомобилите BMW, Mercedes, Audi, Volkswagen да се различат от Запорожец, Лада, Москвич, но и от Fiat, Peugeot, Renault, Citroën. Появиха се класации, оценяващи престижа на университетите, които вече създадоха в нормалните държави разлика между завършилия университет в Бандунду и завършилия Масачузетския технологичен институт. Предвид огромния брой университети, те не всички могат да бъдат обхванати от качествените класации, защото разходите по изработката на подобна ранглиста биха били фантастични. Индексираните университети обикновено бяха 3-5 хил., но кризата от 2008 г. наложи свиването на наблюдаваните обекти на 2-2,5 хил. Това не е голям недостатък, защото разликата между университетите извън Топ 1000 се мерят в хиляди, т.е. не може да се определи съществена разлика между университета на 1001-вото място с този от 2000-то (техният престиж е приблизително еднакъв). Разбира се, наблюдаваните университети трябва да са >1000, за да може да се оцени напредъка на тези, които са между 1000 и 2000 и респективно да преминат по-напред или по-назад.
Вече повече от десетилетие, в нормалните държави основен признак е рангът на университета, издал дипломата на съответния кандидат за работа или държавен служител. Най-известните 3 световни класации са: на Таймс Хайер Едюкейшън (Times Higher Education / World University Rankings), Куакуарели Симъндс (топ юнивърситис; Quacquarelli Symonds / Top Universities) и Шанхайската (Academic Ranking of World Universities / Shanghai Ranking). Третата е СТЕМ1 насочена и в този смисъл не е много точна. Остават първите 2 класации, които са британски. Втората се използва от българското министерство на образованието, но тя също е много неточна. Тя разчита повече на мотивационни проучвания при изготвянето си и по-малко на обективни квантифицируеми показатели, каквато е 1-вата класация (Таймс Хайер Едюкейшън). Освен това палитрата от оценявани специалности при Топ Юнивърситис е много голяма, което също много я изкривява (например: оценяването на подготовката по специалността „Славянски филологии“ не е никак важно, за нито един световен университет). Разбира се, допускането за голяма меродавност на показателя „наплив и качество на студентите от цял свят към съответните университети“ също не може да бъде наречено отражение на „абсолютната истина“, но все пак е по-меродавно от „доволни ли сте от Вашия университет?2“.
За съжаление България няма университет в Топ 1000, въпреки месианските си претенции. България много се подиграва на Македония, че имала всякакви домогвания, но това е една от най-характерните ни особености и в известен смисъл доказателство за общия корен на 2-та народа. Българите също имаме самомнението да сме „избран“ народ, което всъщност е в основата на нашето нищожество. Така и ние имаме невероятни претенции за висши училища, университети и въобще за образование, което няма нищо общо с „реалната действителност3“.
В теорията ‚голямата лъжа‘ идва от немски език – große Lüge и е въведена от Адолф Хитлер в неговото единствено произведение „Моята борба“ в глава X (Истинските причини за германската катастрофа) на част I (Разплатата). ‚Голямата лъжа‘ по същество е пропагандна техника на грубо изкривяване на фактите или тяхното напълно погрешно представяне, обикновено използвана от политически партии или официални органи като цяло или от отделни политици или чиновници в частност. Според фюрерът тази техника е успешна, защото никой разумен човек не може да предположи, че политикът или служителят в официална институция може толкова безпардонно и нагло да изопачи истината.
Впоследствие теорията се доразработва от Йозеф Гьобелс, който казва: «ако изричате достатъчно голяма лъжа и продължите да я повтаряте, хората в крайна сметка ще й повярват. Лъжата може да бъде поддържана само дотогава, докато държавата може да предпазва хората от политическите, икономическите или военните последици от лъжата. По този начин става жизненоважно за държавата да използва всичките си сили, за да потисне несъгласието, тъй като истината е смъртният враг на лъжата и следователно истината е най-големият враг на държавата». Без да искам да правя сравнения с днешното управление на Хунтата, те се налагат сами. Хвалипръцканията на Бойко Борисов за неговата собствена вещина, както и тази на неговите министри, ще се разтворят в действителността и ще изчезнат яко дим. Същата съдба ще последват и техните „велики творения“.
Управлението на Бойко Борисов беше управление на бездарността, безпросветността, безидейността и безхаберието. Няма как обикновен милиционер да постигне кой знае какво, независимо от пропагандата. Слабата образованост на българите като цяло, от една страна, и липсата на адекватно изразяване на антитезата, от друга, станаха причина да се наложи в обществото ‚колосалната лъжа‘ за големите успехи на Бойко Борисов и оглавяваните от него правителства. Напоследък особено популярни бяха лъжите за невероятните успехи на Хунтата при справянето с епидемията от Ковид-19. Лъжите стигнаха дотам, че започнаха сами да говорят за някакъв „български модел“ в борбата с вируса и непрекъснатия международен интерес към този образец. Не се посвениха да измамят мирното гражданство за телефонни позвънявания от всички точки на света в търсене на съвет от вездесъщия Буци. Естествено, не беше цитирана нито една точка или лице, позвънило на премиера, нито беше идентифициран интереса към създадения от Хунтата модел на справяне. Всичко това бяха ‚колосални лъжи‘, които обикновените хора не биха могли да си представят, че срещу им стои безскрупулен и безмилостен лъжец, както е казал фюрерът. Всичките обяснения на милиционерите са магически, без конкретно посочване на мярка, действие или инструкция, повлияла на този чутовен успех. Отделно от това, няма негативна класация, в която да не заемем призово място и обратното, няма позитивна класация, чието дъно да не стържем. В смъртността постигнахме най-големите успехи (негативна класация), а при дял на ваксинираното население сме последни (позитивна класация). Един безобразно тъп и некадърен министър на здравеотказването кокореше очички и мигаше с клепки като кукла Барби, не престана да се хвали с личните си несъществуващи постижения, независимо от мнението на истинските специалисти и международната статистика.
За 1 десетилетие се наслушахме на самохвалства, хвалипръцкания и постигнати непостижими успехи за цяло хилядолетие напред, но истината е тази, която казва колегата: последни преди, последни и след Буци. Във всички позитивни класации (там, където по-напред е по-добре) Борисов ни премести назад, а във всички негативни класации (там, където най-отзад е най-добре) ни премести възможно най-напред.
За разликата между Харвард и УНСС
Финансовият министър Асен Василев и икономическият Кирил Петков са завършили Харвард. Под това име се крие най-старият университет в САЩ, основан от английски пуритани през далечната 1636 г. в гр. Кембридж, щата Масачузетс, под името Ню Колидж. Сред най-известните личности, завършили Харвард са: Хенри Дейвид Торо, Томас Елиът, Ралф Уолдо Емерсън, Чарлс Пърс, Ленард Бърнстийн, Уилям Дюбоа, Бил Гейтс; американските президенти: Джон Кенеди, Теодор Рузвелт, Франклин Делано Рузвелт, Джордж Буш мл., Барак Обама и др.; настоящият председател на Върховния съд на САЩ (магистратура и докторантура по право) и много други. Този университет неизменно е част от Топ 10 на най-престижните университети, за разлика от българските, които не могат да влязат и в Топ 1000, а УНСС4 дори не може да попадне и в Топ 5000. Отиващият си министър и слуга на водача на Хунтата, Кирил Ананиев е завършил именно УНСС. Като образование Асен Василев и Ананиев нямат допирни точки, защото единият е получил най-доброто възможно образование в света, а другият е специализирал подлизурство на родна почва.
Дори 2 месеца са достатъчни, за да се види разликата между Харвард и родното образование, което е по-право да се нарече необразование. Професионалната подготовка, познанията и ерудицията на завършилите престижните университети е огромна, такова ниво често пъти е недостижимо за обикновен университет дори след 30-40 годишен професионален стаж на завършилия. В бездната, разделяща слабообразованите и завършилите Харвард ще могат да се убедят зрящите. Страдащите от аблепсия, естествено, няма да видят нищо.
Икономическият министър Кирил Петков също е завършил Харвард, а неговият предшественик – УНСС.
Джуджетата (като интелектуални възможности и професионализъм) на Хунтата се размотаваха в „Голямата лъжа“ – страна-членка на Европейския съюз, първенец по корупция и по върховенство на мафията. Правителството на Стефан Янев направи така че тези малки виновни джуджета да излязат на бял свят, където ръстът им е впечатляващ със своята незначителност, а служебните министри на този фон са направо великани.
Още с първите седмици на служебното правителство, ще се изясни непълноценността на обикновените нещастни джуджета на Хунтата с претенции за великани. Джуджетата на Хунтата са нещо като автомобили марка Москвич, а тези от служебното правителство BMW.
Бележки
- Наука, технология, инженерство и математика. От английското STEM – Science, Technology, Engineering and Mathematics. {б.ред.}
- Паралел между Times Higher Education, където се отчита качеството и числеността на кандидат-студентите в индексирана група университети, с мотивационните проучвания, масово провеждани от Quacquarelli Symonds (QS) за оценка на университетите. Мотивационните проучвания са много по-субективни, защото те се провеждат сред алумните или действащите студенти на съответните университети, които имат пределна склонност към завишаване на впечатленията от собствения университет и се наблюдава парадокса на честността – там, където респондентите са по-откровени в отговорите си, университетите получават по-ниска оценка. При Таймс Хайер Едюкейшън се наблюдава и престижността на предишната образователна степен, например: къде отиват възпитаниците на Итън Колидж? Най-често избират Оксбридж (общо наименование на университетите в Оксфорд и Кембридж), което повишава престижа на тези 2 университета, защото качествените зрелостници избират тези университети (това също е някакво приближение, защото се прави допускането, че качествените ученици, завършили IV или V ниво на обучение, се ориентират правилно в VI ниво, което е „бакалавърската степен“).
- Плеоназъм със стилистична цел. {б.ред.}
- Университет за национално и световно стопанство, бивш Висш икономически институт „Карл Маркс“, най-доброто българско икономическо висше училище. {б.ред.}