Симпатична и некомпетентна

Говорителят на партия „Има такъв народ“ по мажоритарната избирателна система е Ива Митева, председател на Народното събрание, но е с ПУЦ подготовка

1964

Поредната уйдурма на Хунтата е внасянето на законопроект за промяна на Изборния кодекс, в който се предлагат мажоритарни изборни с абсолютно мнозинство в 2 тура. Точно това е лелеяната промяна на партията на Слави Трифонов, намерила израз в проведения референдум през 2016 г. След това имаха много инициативи в тази връзка (съдебни обжалвания, протести и др.) и демонстрираха истинска привързаност точно към мажоритарната избирателна система. След провеждането на избори по партийно-листовата система и конституирането на XLV Народно събрание числеността на парламентарните групи се оказа следната:

  1. Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) – 75 депутати
  2. Има такъв народ (ИТН) – 51 депутати
  3. Българска социалистическа партия (БСП) – 43 депутати
  4. Движение за права и свободи (ДПС) – 30 депутати
  5. Демократична България (ДБ) – 27 депутати
  6. Изправи се! Мутри вън! (ИСМВ) – 14 депутати.

Почти веднага стана ясно, че от ИТН няма да искат въвеждане на мажоритарната система поради ред причини, предимно свързани с малката им представителност в парламента, както и с технологията на въвеждането. Това стана причина за един техен бивш колега (Иво Сиромахов) да напише във Фейсбук „човек харесва мажоритарната избирателна система, докато не влезе в парламента1“.
Очевидно мините, залагани на всяка крачка от ГЕРБ, ще бъдат заобикаляни от партиите на протеста. Точно такава мина беше законопроекта на ГЕРБ за въвеждане на мажоритарни избори (навярно с времето ще откриваме и други, докато не се установи цяло минно ГЕРБ поле, а не само мини тук-там). В най-сложна ситуация е ИТН по отношение на избирателната система, защото всички говорители, експерти, политически фигури се опитват да внушат, че Слави е влязъл в парламента със знамето за мажоритарните избори, което е една огромна лъжа. Считам, че ИТН стана втора политическа сила като част от анти-ГЕРБ вълната, а не толкова заради мажоритарните избори или нещо друго. Тъй като е очевидна липсата на мнозинство на ИТН за въвеждането на мажоритарната система, освен в коалиция с ГЕРБ, и твърдото становище на всички останали партии (ДБ, ИСМВ, БСП, ДПС) срещу, то не много грижливо поставената мина от ГЕРБ би вкарала в конфликт ИТН с потенциалните им партньори. Казвам „не много грижливо“, защото законопроектът на ГЕРБ за въвеждане на мажоритарни избори е недоносче, като всяко тяхно действие. Липсата на експерти, професионалисти и въобще умни хора в ГЕРБ, е станала пословична заради 12-год. стоене във властта, та дори и минирането им е калпаво (а уж са милиционери!?).

Номиниран за втори път за „спасителен пояс на ИТН“ се оказа избраната за председател на Народното събрание Ива Митева (като че ли нямат повече жокери). В днешното пленарно заседание тя беше предоставила председателстването на Татяна Дончева и стоеше на банките на собствената си парламентарна група, откъдето излезе, за да изрази позицията на ИТН по отношение на предложените промени в Изборния кодекс.
Началните слова от трибуната на Ива Митева бяха: «Ще започна с думите на известния политолог проф. Аренд Лийпхарт, който казва, че „избирателната система е основен елемент на представителната демокрация“. Неслучайно международните стандарти и Кодекса на добрите практики по изборни въпроси, насоките към тях и обяснителния доклад, както и всички становища на международните организации, посочват че основни елементи на изборите като: изборна система и очертаване на изборните райони не трябва да се прави по-малко от 1 год. преди избори». Дотук, а и по-нататък, в словото си Ива показа, че не прави разлика между „изборна“ и „избирателна“ система, а разликата е като между „стол“ и „електрически стол“. Стори ми се, че неправилно произнесе и името на нидерландския професор-политолог и специалист по избирателни системи, но с този чаровен говорен дефект (френско „р“) може и да не е така.

Ще извадя и втори цитат, където в 2 изречения се изричат много глупости накуп, но по-лошото е върлата некомпетентност на говорещата: «Питам как президентът на републиката ще очертае границите на изборните райони? Всички знаем известния пример от 1812 г. в Масачузетс – т.нар. джеримандеринг, където демократите така очертават изборните райони, че републиканците остават в малцинство. Категорично основен, основен!, елемент на изборната система е очертаването границите на изборните райони при спазване на принципа, че тежестта на гласовете, с които е избран един народен представител в един район трябва да е приблизително равна на тежестта на гласовете в друг изборен район».
Не мога да не посоча грешките в подреден списък, защото са твърде много:

  1. отново грешно смесване на „изборен“ с „избирателен“– Ива Митева казва „изборни райони“, но вярното е „избирателни райони“ (от контекста става ясно, че това има предвид). Изборен район принципно съществува, например: такъв може да е изборен район „чужбина“, за който важат различни правила за правене на избори, но когато се има предвид „район, излъчващ депутати“, то това е „избирателен район“. Когато определен избирателен район излъчва един депутат (обикновено при мажоритарната избирателна система) се нарича ‚едномандатен‘, а когато излъчва повече от един депутат се нарича ‚многомандатен‘ (обикновено при пропорционалната избирателна система)
  2. неправилното произнасяне на понятието геримандеринг като „джеримандеринг“ издава посещение на рабфак2 в най-добрия случай, защото специалистите по избирателни системи знаят, че това е епоним3. Първата част на термина ‚геримандеринг‘ идва от името на Елбридж Гери, а втората част идва от „саламандър“. Просто човекът така се е казвал и неговото име се произнася „Гери“ (това е езиков въпрос и не искам да влизам в схоластични спорове, защо изписаното на английски език gerrymandering изисква артикулация с твърдо „г“, вместо мекото „дж“). В англоговорещия свят, предимно в САЩ, много хора (вкл. високопоставени политици) казват „джеримандеринг“, защото са лаици по темата. Дори не съм сигурен дали не е по-честа употребата с неправилния звук „дж“. У нас също много юристи, напуснали селото без да бъдат напуснати от него, казват „коде́кс“, вместо правилното „ко́декс“, но обикновено това са ниско ниво прависти. Не мога да преценя, но понякога ми се струва, че употребата с невярно поставен акцент е по-честа. Специалистът по избирателни системи знае как се произнася термина или поне е длъжен, а този, който не знае – много просто, не е никакъв специалист, а само има претенции за такъв
  3. при положение, че си си направил труда да направиш справка за годината („известният случай от 1812 г.“), трябва да си отишъл по-далеч, разбира се, при задължителните условия за интелигентност и професионализъм. През тази година (1812 г.) в САЩ не съществуват „демократическа“ и „републиканска“ партия. Тогава те се наричат „демократическо-републиканска“ и „федералистка“ съответно. Познатите днешни 2 големи партии са наследници на посочените, но не преки. Част от Демократическо-републиканската партия се наследява от Демократическата партия, но друга (по-малка) отива при Републиканската партия. Федералистката партия преминава само в Републиканската, но и в Партия на вигите, която по-късно отива пак в Републиканската (в голямата си част). Елбридж Гери е бил член на демократическо-републиканската партия и с действията си по очертаването на избирателните райони в Масачузетс, е ощетил Федералистката партия (не републиканската, както ни разказва Ива Митева)
  4. принципът на райониране на Ива Митева е тотално сбъркан. Вярното райониране е на принципа на подобието (приблизителна еднаквост) между общия брой избиратели в различните едномандатни райони. Например: в 2 напълно еднакви едномандатни избирателни района с по 10 хил. избиратели, можем да имаме в единия избран кандидат с 9 хил. гласа, а в другия с 5 хил. гласа, т.е. равенството е в хората, имащи право на глас, а не равенство при подадените гласове. Разбира се, „тежестта“ на единия кандидат е приблизително 2 пъти по-голяма, но това няма абсолютно никакво отношение към районирането. Причината Ива Митева да поставя знак за задължително равенство между вота в един и друг район („тежестта на гласовете, с които е избран един народен представител в един район с трябва да е приблизително равна на тежестта на гласовете в друг изборен район“) ще остане загадка. Дано да е лапсус, защото е истински нонсенс. Апологетите на партийно-листовата избирателна система посочват като най-голям недостатък на мажоритарната, различната тежест на излъчените представители (от примера горе: един тежи 9 хил., а друг 5 хил.), но този недостатък е напълно непреодолим, защото е вкоренен в този вид избирателна система. На Ива Митева и ИТН може много да има се иска да го преодолеят, но не ще успеят. Мажоритарната система е естествената избирателна система, тя се използва във всички сфери на живота: така взема решенията си самото народно събрание, така вземат решенията си всички общи събрания на Земята. Избирателните райони при най-старата избирателна система на света (мажоритарната) се определят по много признаци, но колкото повече са признаците, толкова по-невъзможно е получаването на справедливост. Традиционно, а и съвсем логично, е географското групиране на избирателните райони, затова и няма да го посочвам като признак, то е по-скоро задължително изискване. И така, първият признак е „приблизително равенство на общия брой на избирателите между различните едномандатни избирателни райони“, никакви тежести, никакви избирателни гласове. Вторият признак е демографски, а третият социален, но те наистина са второстепенни и могат да направят задачата невъзможна. Само ще кажа няколко думи в тази връзка: райони с възрастно население имат една численост в една изборна година и съвсем друга след десетилетие (възможно е действието на едни и същи миграционни процеси да запази числеността, но е възможно могъщ фактор да ги промени, което ще наложи прерайониране); райони с по-богато или по-бедно население дават предимство на политически партии с по-социални или по-бизнес ориентирани програми и много други.

Избирателните системи изискват много професионализъм и разни псевдоспециалисти могат да се подведат от попрочитане на нещо тук-там из Интернет или с един-два разговора с някои лъже-професори. На тази база самомнението им е порасло на много големи височини, но то със сигурност е далече от обективната оценка. Мажоритарната система е много по-сложна от организационна гледна точка, а районирането, което може и да бъде наречено „детайл“, има достатъчно потенциал да опорочи цялата система. Но затова някой друг път.

Бележки

  1. В оригинала съществува синтактична грешка, която тук е оправена (неправилно отсъствие на отрицателна конструкция).
  2. Съкращение на „работнически факултет“. Пейоративна употреба. В подзаглавието е употребен акронима ПУЦ – „професионален учебен център“, също пейоративно. Това са някакви центрове (факултети) за обучение на най-глупавите хора на света, събрани на едно място, за да не пречат на хората с нормални умствени възможности. {б.ред.}
  3. Епонимът е дума или термин, чиято етимология е от собствено име на човек или организация. Например: терминът ‚марксизъм-ленинизъм‘ (научна школа във философията) произлиза от фамилните имена на Карл Маркс и Владимир Ленин. Втори пример: глаголът ‚ксерографирам‘ или пък съществителното име ‚ксерокопие‘ идват от името на американската компания (Rank) Xerox.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here